Невена Коканова карала колата си като “хамалин” и не можела да заспи, ако не пиела газирана вода преди това. Спазвала този навик дори, ако се налагало да ходи да си я купи в 10 часа вечерта. Обожавала боза и кебапчета. А славата и манията за величие така и не успели да я заслепят. Никога.
Макар и високо издигнала се в професионален план, българската актриса остава земна и много истинска. Един обикновен човек, влюбен в красотата на българската природа, хората и живота.
Кариерата на Невена Коканова
започва на 18-годишна възраст в средата на 50-те години като стажант-артист в Ямболския театър. По-късно играе и на много други сцени, сред които и тези на Сатиричния театър и Театър Възраждане в столицата. Без завършено актьорско образование, но благодарение на огромния си талант, полека-лека Коканова покорява не само театралната сцена, но и киното. Блестящите ѝ роли и в двете направления оставят дълбоки следи в сърцата на поколения българи. Тя неслучайно е наричана
“първата дама на българското кино”
Първата ѝ роля за големия екран е тази на Ема във филма Години за любов (1957). Следват още няколко, докато се стига до тази на Ирина в Тютюн (1962). Това е едно от най-знаковите ѝ превъплъщения, макар че те не са едно и две.
Всъщност още с появата си на големия екран Невена Коканова става толкова търсена и харесвана, че участва в огромна част от лентите от онова време. Сред най-известните заглавия, в които е играла са: Инспекторът в нощта, Крадецът на праскови, Карамбол, С дъх на бадеми, Момчето си отива и много други. През 1969 г. актрисата се снима във филма на голямата италианска режисьорка Лилиана Кавани Галилео Галилей. А Блага Димитрова написва Отклонение специално за нея. Единственият недостатък, ако можем да го наречем така е, че колкото и невероятно да звучи това
Невена Коканова трудно помнела текст
Актрисата е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ произхожда от известна австрийска аристократична фамилия. Баща ѝ пък е бил политически затворник и е прекарал немалко време в затвора в Белене. Твърди се, че именно това е причината навремето Невена да не бъде приета във ВИТИЗ. Въпреки това, талантът ѝ не може да бъде отречен, а липсата на актьорско образование при нея е последното нещо, което вълнува милионите ѝ почитатели.
Една от най-добрите ѝ приятелки е друга голяма звезда в нашето кино и театър – Стоянка Мутафова. В свое интервю госпожа Стихийно бедствие разказва, че двете се харесали още от пръв поглед. С времето станали изключително близки и всичко си споделяли.
“Тя беше по-мъдра от мен, макар че беше по-млада. Давала ми е много верни и правилни съвети” – допълва още Мутафова.
Колкото и прекрасен да е един човек обаче, никога не е застрахован от най-лошото. Покосена от коварно онкологично заболяване, една от най-обичаните артистки на всички времена – Невена Коканова,
напуска този свят на 3 юни 2000 г.
На 61-годишна възраст. Последните години от живота си прекарва в село Иглика, в Габровския Балкан. Открива го случайно, когато се загубват по пътя с нейни колеги, но то се превръща в нейната голяма любов. Между актрисата и китното селце се усеща толкова силна връзка, сякаш именно така е било предопределено за нея – да си купи къща там и да прекара най-щастливите си мигове именно на това място.
Отвъд светлините, шума на големия град, суетата…
Къщата ѝ – като самата нея, спретната, хубава, излъчваща топлина и спокойствие. А хората от селото – до един – близки нейни приятели и съмишленици. Без бариери, без предразсъдъци и без каквито и да било разграничения кой какъв е!
По спомени на хора, които лично са познавали Коканова, тя може да бъде описана като сърцат човек, без претенции и излишно самочувствие. Всички са единодушни и за това, че актрисата е имала изключително силен характер и стоически понасяла всички трудности, с които я сблъсквал животът. И въпреки представата ни за нея най-вече като драматична актриса, колегите ѝ разказват, че Венчето Коканова, както я наричат, притежавала огромно чувство за хумор.
Освен актьорския талант и нейната огромна и чиста душа обаче не можем да не споменем и
ослепителната ѝ външност
Тя с право се нарежда сред най-красивите и пленителни български актриси на всички времена. Не един и двама мъже са въздишали по прекрасната Невена и не една и две жени са искали поне малко да приличат на нея.
Съвсем млада Невена Коканова се омъжва за известния режисьор Любомир Шарланджиев. Двамата се запознават на снимачната площадка. Бракът им продължава 20 години и имат една дъщеря – Теодора.
Най-голямото изпитание за брака им е моментът, в който красивата актриса среща своя екранен партньор в Крадецът на праскови – Раде Маркович. Историята на двамата главни герои от филма се превръща в една истинска, изпепеляваща любов в живота. Разкъсвана между страстта към Раде и отговорността към съпруга си, Невена така и не намира сили да се отдаде докрай на връхлетялата я пламенна страст. Твърди се, че двамата
с Раде се срещат тайно
в продължение на 7 години, но официално тя остава жена на Шарланджиев. Сръбският актьор прави всичко възможно, за да я спечели, като дори се развежда заради нея. Но любовта между двамата постепенно изстива и така и не получава своята щастлива развръзка. Остава си невъзможна, каквато е била и в самото начало на своето случване.
Заради големите ѝ заслуги в света на актьорското майсторство, на името на Невена Коканова е учредена филмова награда за дебютиращи актриси. На нея са кръстени и театрите в Ямбол и Дупница. Както и Театралните празници на град Ямбол. А самата тя е удостоена с няколко награди за цялостно творчество, Орден Стара Планина – първа степен и много други престижни отличия.
Невена Коканова остава завинаги в сърцата на многобройните си почитатели като една от най-незабравимите и обичани актриси в българското кино, театър и изкуство въобще.
