| Актьорът е роден на 22 април 1932 г. Семейството му, преселници от Македония, било изключително бедно. Баща му работел като месар, а майка му била домакиня, която се грижела за възпитанието и отглеждането на трите деца на семейството. С болка Никола Анастасов споделя, че брат му и сестра му напуснали много млади този свят, покосени от туберкулоза. |
Никола Анастасов – една голяма усмивка, една огромна душа.
Той е един от най-изявените български артисти в театъра и киното. И един от най-усмихнатите, разбира се. Казва, че според него чувството за хумор е вродено качество на хората. Или го имаш, или го нямаш. Средно положение няма. Както няма и човек, който когато си помисли за големия Никола Анастасов да не се сети първо за чаровната му и незалязваща десетилетия наред, искрена и топла усмивка. Калоянчев даже му измисля прякор –
Кольо Усмивката
Както след това години наред го наричат колегите му в театъра.
Любопитен факт, който много от вас вероятно не знаят е, че когато кандидатства във ВИТИЗ, Никола Анастасов все още не бил гледал нито едно театрално представление. Само опера. Въпреки това, успява да влезе в Академията, в класа на проф. Филип Филипов и завършва през 1955 г.
Кариерата му започва скромно – от сцената на Врачанския театър. След това става част от трупата на Варненския драматичен театър и постепенно завладява софийските сцени. Изявява се основно в Сатиричния театър и в Малък градски театър зад канала. Първата си голяма роля в Сатирата Анастасов получава през 1961 г. в Когато розите танцуват на Валери Петров. Емблематични са и ролите му в Римска баня, Сако от велур, Суматоха и много други. Разказва, че
в началото актьорлъкът хич не му потръгнал
Заедно с колегите му искали да направят нещо ново, различно, но не знаели как и все нещо не им се получавало. Въпреки това, той и шепата други актьори, създали Сатиричния театър полека-лека успяват да го наложат, развият и издигнат до висотата, на която се намира в момента.
През 2015 г. артистът отпразнува своя юбилей – 60 години на сцената. Тогава си спомня, че като млад за малко не се изкушил да премине в редиците на “помпозната червена сграда” – Народния театър. Но споделя, че е истински щастлив, че не го е направил и е останал в своя дом – Сатирата. Цял живот.
Освен в театъра, Никола Анастасов става безспорен любимец и на почитателите на
стойностните български филми
Пагоните на дявола, На всеки километър, Неочаквана ваканция, Тримата от запаса са само част от заглавията, в които превъплъщенията на актьора ще бъдат завинаги запомнени от всички.
По пътя си от млад актьор до големия Никола Анастасов, той преминава през много и различни перипетии, изпитания и ситуации, в които буквално е принуден да надскочи себе си и да продължи напред. Една от тези случки е свързана със стожера на БКП Тодор Живков. Разказва, че навремето “другарят” Живков тайно пишел противодържавни сатирични стихове, които подписвал с псевдонима Янко. След това карал Анастасов да ги рецитира на семейни празници и събирания с приятели в дома му. Актьорът не крие и факта, че слуховете, че бил любимият артист на Тато са верни.
Никола Анастасов е имал няколко ужасяващо тежки катастрофи
от някои, от които едва оцелява. Казва, че това са най-трудните моменти в живота му. Убеден е, че над него винаги е бдял ангел-хранител и му е помагал във всеки един от тези моменти. В едно от последните си интервюта актьорът споделя, че все още често сънува своите най-близки колеги и приятели, които отдавна не са сред нас – Григор Вачков, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и др.
Небезизвестен факт е, че шопският хумор и въобще битът и навиците на този особен род българи – шопите, дълбоко вълнуват сърцето и душата на Кольо през целия му съзнателен живот. „Те са едно чудо на България. Много са мъдри, много са атрактивни и много злободневни.“ – споделя той пред медиите. И разказва за една от най-смешните истории в живота си.
Когато разбрал, че ще получи званието Заслужил артист, той страшно се развълнувал. В деня на церемонията Нейчо Попов го изпратил в НАТФИЗ да излезе пред завършващите студенти и да ги покани да се присъединят към състава на Сатиричния театър. Когато излязъл пред събраните в залата студенти, те започнали да ръкопляскат бурно и неспирно.
“Те аплодират и аз започнах да се кланям. Кланям се. Аз се кланям, те пак аплодират, аз пак се кланям. Кланях се, кланях се и забравих да им кажа, и си излязох. Това беше срамотна работа“ – смее се години по-късно големият Никола Анастасов. И си спомня, че Тодор Живков, който присъствал на церемонията питал негова колега: “Абе, Никола Анастасов що излезе?”.
През годините Никола Анастасов е отличен с някои от най-големите ордени и титли в страната ни. Но освен безспорния актьорски талант, с който е дарен, се оказва, че писането също му се отдава. Никола Анастасов е автор на 2 книги. Хумористичната Смехът на шопа (1985) и автобиографичната Я, колко мъка… (1997).
Приятелите и колегите му обаче споделят, че освен изключително талантлив творец
Кольо бил и много добър човек
По повод 84-тия си рожден ден през април 2016 г., големият български артист се качи отново на любимата си театрална сцена в Сатиричния театър и изигра блестящо, както винаги ролята си. Постановката беше Лека форма на тежка депресия. По нищо публиката не можеше да усети нито годините, нито тежестта от съвсем скоро претърпяната коремна операция на актьора.
На 8 август 2016 г. тялото на великия Никола Анастасов напусна тази земя на 84-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване. Но духът и огромната усмивка на актьора остават завинаги с нас – неговите почитатели. Както и с всички, за които макар и познат само от екрана (или сцената) Никола Анастасов сякаш беше близък и обичан приятел, който си познавал цял живот. И който винаги, когато погледнеш (съзнателно или не) те кара да се усмихнеш широко и искрено. Искрено, какъвто беше и самият той!
