Николай Гяуров: Бас номер 1 на планетата

Той покорява най-елитните оперни сцени. Неговият мощен и респектиращ глас донася на България световна слава и милиони верни фенове от всички краища на земното кълбо. Музиката се превръща в смисъл на живота му. Делото, безграничната душевност и звучните строфи, изпети и записани от Николай Гяуров, завинаги остават в умовете и сърцата на поколения любители на оперното изкуство.

Великият български оперен бас се ражда на 13 септември 1929 г. в село Лъджене (днес – централен квартал на Велинград). От съвсем малък бъдещият оперен майстор проявява интерес към музиката. Постоянно свири на устната си хармоника, а по-късно овладява и свиренето на цигулка, пиано, кларинет и тромбон. По време на годините, прекарани в казармата, великолепният ни бас пее и ръководи самодеен хор. Но от хоби,

пеенето се превръща за него в професия

и смисъл на живота му. Следва оперно пеене в Софийската консерватория, а по-късно в Ленинград и в Московската консерватория, която завършва със златен медал.

Кариерата на Николай Гяуров официално започва през 1955 г. Събитието, което бележи старта на бляскавия му път е спечелването на престижния конкурс за оперни певци във френската столица Париж. Там той е избран за победител сред общо 147 претенденти от цял свят. Оперният бас споделя:

“Ако певецът има сълзи в очите, те едва ли ще бъдат забелязани от публиката. Но ако сълзите са в гласа му, неизбежно ще преминат в гърлата на хората от залата“.

Прозрял тази истина, той никога не се поддава на емоциите, които бушуват в него, освен ако те не са свързани с образа, в който се превъплъщава на сцената. Година по-късно Гяуров прави своя дебют на сцената на Софийската народна опера. Първата му роля е на Дон Базилио в Севилският бръснар на Росини. Няколко месеца по-късно заминава за Русия и продължава изявите си в прословутия Болшой театър. Остава там няколко сезона. Но

талантът на Николай Гяуров

надхвърля дори тази престижна и мечтана от много негови колеги дестинация. В началото на 1960 г. прочутият български бас става част от състава на представлението Борис Годунов, което се играе в миланската Ла Скала. В него участие вземат още двама български талантливи певци – Борис Христов (в главната роля) и Димитър Узунов.

Тази постановка се оказва знакова за пътя на Николай Гяуров занапред. Той е поканен да участва в още редица заглавия в програмата на Ла Скала и се превръща в постоянен водещ бас на сцената на театъра. А най-авторитетните опери в света вече не са мираж, а сбъдната мечта за българина. Изявява се във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт гардън, нюйоркската Метрополитън опера и много, много други. Списъкът с наградите му от цял свят буквално няма край.

Сред най-забележителните роли на Николай Гяуров

се нареждат тези на Мефистофел във Фауст, на Филип II в Дон Карлос, на Дон Жуан и на Борис Годунов в едноименните опери и др. Така постепенно той се превръща не само в един от най-прочутите в света български творци, но и в един от най-популярните световни оперни басове на следвоенната епоха. Той е истински надарен пеещ актьор, на чийто чар зрителите просто не могат да устоят.

Великият композитор Караян казва в свое интервю, че Николай Гяуров е може би съвършената представа за певеца-актьор. Самият Гяуров пък често е чуван да казва, че “пеенето не може да се отдели от играта на артиста, от спектакъла, от хода на сценичното действие”. И още, че:

“Певецът трябва да е артист, който се изразява чрез пеенето, чрез вокала. А това, разбира се, е твърде трудно. Защото за да се стигне до тази способност – да можеш да се изразиш, трябва да си първо добър вокалист. Да нямаш постановъчни и технически проблеми.”

Именно такъв е бил той! Превъзходен вокалист и артист по душа. Гласът му е определян като изключително мощен и красив по своето звучене. Николай Гяуров често е наричан бас номер едно на планетата. А каква по-голяма чест и гордост за всеки българин от това международно признание?

Междувременно през 1956 г. Николай Гяуров се жени за пианистката Златина Мишакова. Семейство Гяурови стават родители на двама наследници. Синът им Владимир Гяуров наследява любовта на баща си към музиката и става известен диригент. Дъщеря му Елена пък се отдава на актьорската професия, но и двамата остават завинаги

дълбоко свързани с изкуството и театралната сцена

Тази страст се пренася и при внука на световноизвестния български бас – Мартин Гяуров. Той отдава една година от живота си на обучение по оперно пеене, но се отказва от него и се посвещава на театъра. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. Вероятно сте го гледали на сцената на любимия му театър София, където се изявява от 2007 г. насам или в сериалите Забранена любов и Фамилията. Може и да се изненадате, но последният е сниман именно в къщата на неговия знаменит дядо.

Бракът на Николай Гяуров със съпругата му Златина не просъществува дълго и те се разделят. По-късно оперният певец среща своята втора съпруга – италианската певица Мирела Френи. Казват си заветното да през 1978 г. Свързват живота, но и работата си за повече от две десетилетия. Изнасят общи концерти, правят турнета буквално

по цялото земно кълбо

По време на близо 50-годишната си кариера нашият бас пее рамо до рамо с много от най-известните световни оперни звезди. Сред тях – Лучано Павароти, Мария Калас, Пласидо Доминго и много други. В малкото си свободно време Гяуров обича да ходи за риба, да играе тенис, да шофира с висока скорост, да прави снимки и да чете неостаряващите стихове на Яворов.

Николай Гяуров напуска този свят на 2 юни 2004 г. в Модена, където прекарва последните години от живота си. За финал на срещата с този изключителен творец ви оставяме в прегръдките на феноменалното му изпълнение в ролята на Борис Годунов:

Вижте още за трънския оперен славей Гюрга Пинджурова