Николай Пеев е висок, красив и мистериозен, досущ като Джеймс Бонд. Но не е таен агент, а адвокат, който пише книги. Или пък е писател, който адвокатства.
Николай Пеев
с когото вече сме ви срещали преди няколко години, когато излезе първият му роман, вече има зад гърба си цели три публикувани книги: Денят на инвикта, Интервюто, а третият – 7 Писатели в космоса – излезе на пазара преди броени дни и вече нямаме търпение да го прочетем.
Срещаме се с Ники отново, за да ни разкаже повече за последния му роман, за бъдещето на света и Вселената, за вдъхновението на пишеш и книжния пазар. Приятно четене!
Как би представил Николай Пеев?
Точно когато си мислех, че си ми подготвила лесни въпроси, ти започваш с най-трудния (смее се)… Относно въпроса – съвсем обикновен човек. Като всеки. Обичам, когато вън грее жарко слънце, когато в заведението са пуснали някоя любима твоя песен, когато пицата дойде тъкмо навреме, топла и много, много вкусна…
Обичам най-близките си хора и нещата, които работя и с които се занимавам. Въпреки че нито работата ми като адвокат е лека, нито писането е лежерно хоби. Полагам много внимание и старание, за да са щастливи и доволни не само клиентите ми, но и моите читатели.
Защо един адвокат става писател?
Вероятно е някакъв “дефект”, който се получава от много четене на правна литература. Всяка професия е сериозна и значима сама по себе си, но правото, освен сериозна, е и една от най-незабавните. Юристите обикновено търсят баланса не само в професията си, но и в живота. Когато в професионален план липсва възможността за безгранична креативност, така както е в киното, музиката, изобразителното изкуство и др., тя все пак си намира път. В моя случай – чрез писането на книги с фантастични сюжети.
Кога за първи път разбра, че писането ти е интересно?
Трудно ще дефинирам конкретен случай, но мисля, че винаги е било, още от най-ранна възраст. Домашните по литература бяха на почит, в сравнение с тези по Математика (смее се)…
Какви книги чете писателят Николай Пеев?
Много зависи от това “защо” ги чета. Например, ако предстои да пиша нов роман в определен жанр като фантастика, хорър, трилър – тогава чета книги, свързани с моя сюжет за вдъхновение и идеи. Ако в работата ми предстои някой сложен казус, чета специализирана правна литература.
Общото между книгите, които чета, е, че имат някаква цел и фокус. Интересите ми са многостранни, така че стига да ме заинтригува дадена тема или история – веднага започвам да чета.
Как се ражда идеята за роман?
С първата ми книга Денят на инвикта, нещата се получиха постепенно – в процеса на самото писане. Просто имах нужда от време, за да седна и да пиша, а сюжетът излизаше сам изпод пръстите.
При Интервюто се случиха спонтанно. Идеята ми дойде в период, когато сменях работата си и ходех на доста интервюта за работа.
Най-интересно беше със Седем писатели в Космоса, защото дълго време имах само заглавието. Толкова ми хареса идеята, че бях убеден, че трябва да изградя цял сюжет, само въз основа на тези няколко думи.
Какво мислиш за бизнеса с книгите в България?
Като всеки бранш има добри и лоши страни. Хубавото в случая е, че книгоиздаването на хартиен носител като принцип на работа не се е променил много в последните десетилетия. Нещо повече – дигитализацията и модерните технологии го улесняват значително. В тази връзка у нас има издателства с добри традиции, ноухау и качества.
Разбира се, монетата има и обратна страна и тя е основно във финансовия аспект. За крайния потребител – читателите – финансовите проблеми, измами и нелоялни практики остават скрити. Уви, както във всеки търговски бранш, печалбарството или пословичния “балкански тарикатлък” и до ден днешен създават немалко затруднения по веригата автор-издателство-разпространение.
Кога за последно си ходил в библиотека?
Вярвам, че с достъпността на литературата като цени, локация, откъдето да си закупиш книга, книжарниците са новите библиотеки. Обичам да купувам книгите си нови, ако са в тираж или могат да се поръчат, и да следя съвременните тенденции в литературата. В тази връзка посещавам големи и по-малки книжарнички през няколко дни.
Кой е любимият ти писател?
Този, който пише добре, логично и увлекателно. Този автор, чиито мисли се следят лесно, действието те грабва и не искаш да оставиш нито за миг историята. Според мен ярък пример за такава дарба са писатели като Стивън Кинг, Дан Симънс, Джо Холдеман, Франк Хърбърт…
Има ли книжен герой, с който би се описал?
Старая се да се дистанцирам максимално от героите в книгите ми, за да са “напълно непознати” и интригуващи за читателите всеки път, с всеки сюжет. Въпреки това, съвсем скришно присъствам с няколко изречения като незначителен персонаж в книгите ми… като приятелска закачка с читателите.
Знаеш ли края на романа като започнеш да го пишеш?
Винаги. Вярвам, че това е от основните неща за изграждането на добре структуриран и “реалистичен” сюжет.
Ти харесваш фантастика. Мислиш ли, че ни чака Апокалипсис? И как си представяш бъдещето на Земята?
Сюжетите за края на света са популярни във всички жанрове, особено в тези, свързани с приключения. Безспорно, залогът героят/героите да спасят деня/света/Вселената е много изкушаващ подвиг, който много автори споделят с читателите.
В Денят на инвикта разказвам за едно възможно бъдеще, където човечеството процъфтява и триумфира не само на Земята, а и много отвъд нея. От друга страна, Интервюто е съвременна история и разказва един
много възможен скорошен сценарий
В книгата разглеждам въвеждането на Универсален или още наричан Безусловен базов доход за хората, които не работят и как това рефлектира върху обществото като цяло и конкретно спрямо всеки герой.
Със Седем писатели в Космоса разглеждам едно още по-мрачно бъдеще – продължение само с няколко десетилетия от това, разказано в Интервюто. Вярвам, че ако на читателите им е интересно мнението ми по този въпрос – лесно и бързо ще се ориентират към книгата, която най-много съвпада с техните собствени възгледи.
Моля те, разкажи повече за твоя нов роман.
Седем писатели в Космоса е най-амбициозният и интригуващ проект, по който до момента съм работил като писател. Романът разказва историята на седем непознати, но много известни и успели личности, затворени на едно място – космическия кораб Титан – за чисто удоволствие на милиони зрители.
Внезапен инцидент превръща тези суперзвезди в литературата в затворници на място, напълно непознато за тях и в среда, която е
абсолютно смъртоносна
– откритият мрачен космос. Останали без подкрепа от Земята, сами, уплашени и изправени пред най-лошите си кошмари, тези до скоро галеници на съдбата са принудени да се борят за живота си, а всеки техен ход може да бъде фатален.
В Седем писатели в Космоса разглеждам много актуални въпроси като изолацията, доверието, психологията на обикновени хора, подложени на извънреден стрес и обстоятелства.
Не мога да скрия радостта си, че първите читатели, прочели книгата, я определят с ревюта в Goodreads като
“най-добрият роден “космически” роман, издаден през последните 15-ина години”.
Последното ми дава увереност да продължа да пиша и ми показва, че последните три години и половина труд по книгата не са били напразно.
Какво не те питах, а би искал да кажеш?
Издаването на книги е въпрос и на читателска култура. Бих искал родните издателства да публикуват по-разнообразна литература. Литературата като всяко изкуство се развива и разклонява в множество жанрове. Към днешна дата, влизайки в книжарница, читателят има чувството, че се изостава във времето, някъде между 1996 – 2002 г.
В заключение, бих се радвал, ако хората си препоръчват повече книги, отколкото клипчета в социалните мрежи, но от друга страна това е процес от нашето съвременно, модерно общество… а всеки иска да остане част от бъдещето.
