Новата обиколка на Земята около Слънцето сякаш често ни кара да се замислим за орбитата на всекидневието. Да започнем на чисто и да променим досадната траектория, защото се чувстваме заседнали като в междугалактическо задръстване. И както от идващата нова година се очаква да донесе повече късмет и добрини, то така и самите ние я набелязваме за начало на големи и малки промени.
Някак ако можем да започнем на чисто от 1-ви януари. Най-лесно е сякаш за планиране. Не веднага, от утре или от трети март, а с настъпването на новото завъртане на планетата.
Новогодишните намерения за промяна са много и най-най-различни, но общо взето всички искаме да се отървем от вредностите – в тялото, в мислите, в поведението, в общуването… Здравословният начин на живот е една от най-срещаните желани
промени за идната нова година
Сигурно мнозинството пушачи се заричат да скъсат окончателно тютюнево-никотиновата връв след поредната Нова година. Гадните картинки на кутията, хилядите предупреждения, забраната да се пуши на закрито не е помогнала, но пък някак си е естествено да се планира от 1-ви януари. Белият дроб прави някаква прочистваща пауза няколко дни, мнозина успяват до Йордановен, малцина до февруари.
Изтъканият от празници януари сякаш се подиграва и с друго здравословно намерение – намаляването на чашките с алкохолните градуси. Някак си предварителното намерение да се пие само, когато има повод, се обезсмисля, когато всеки трети е Иван, Данчо, Наско или Тони.
Да се храним с повече мисъл за здравето е друго добро пожелание за промяна от догодина. И изглежда много лесно след претъпканите празнични софри. Няколкодневната диета е лесна работа след пуйката и печеното прасенце. Но после пак преследват кулинарни изкушения, шоколадови страсти, трескаво броене на калории.
Редовното спортуване също е едно много добро и често срещано намерение. Движението е здраве, но не и зад волана. Фитнесът, йогата и каланетиката укрепват тялото, но сякаш цялата физическа издръжливост някак си се стопява в офиса. И не остава силичка неизцедена за отиване в залата, релаксът се предпочита на дивана пред екрана. Най-много приложението в смартфона да отброи нужните за деня крачки.
По-доброто планиране на времето
също е заветна мечта за “догодина”. Като че ли Земята ще прави този път по-бавна обиколка около Слънцето, и времето и за нас ще се забави. И ще ни стига за всичко – за работа, за децата, за забавления, за почивка, за… всичко. Досадното оправдание “Нямам време!” ще изгърми като новогодишен фойерверк.
И парите, ако можеха някак си по-добре да се планират… идващата нова година… Увеличението на заплатата е само в главата на шефовете, но неразумните харчове са в нашата си. И финансовата самодисциплина изглежда някак по-лесна след трескавото коледно пазаруване и опразване на кредитни карти и портфейли. Заричането да се игнорират витрините с намаления и
виртуалната кошница
да си остане само виртуална, обаче често са до следващата заплата или поредният стрес, който най-бързо се лекува с шопинг терапия.
“Догодина” винаги е и подходящото време за самоусъвършенстване. За уроци по испански или китара, готварски или грънчарски курс, компютърна грамотност и изобщо все полезни неща, за които досега е нямало време. Както и редовното ходене на театър, прочитане на Война и мир и Братя Карамазови, дълги неделни разходки сред природата…
Да отделяме повече време на любимите ни същества, да не хабим нерви за дребни несгоди, да се усмихваме на непознати, да даряваме ненужното ни на нуждаещи се, да засадим дърво вместо да купим отсечена елха, да…
Списъкът с добри малки и големи намерения може да се удължи до безкрайност. Всеки се движи по своя собствена траектория… Но защо не се опитваме всеки ден да променим темпото и да вкараме в орбитата си важните ни неща, а разчитаме на новата земна обиколка?! Часовникът всяка нощ удря полунощ, а слънцето изгрява всеки ден…
