Четиримата обесени книжари, дали името на Лъвов мост

Те са четирима книжари, дали живота си за страната ни. И четиримата – съратници на Васил Левски. Наред с имената, които почитаме на 3 март, не забравяйте и техните:

• Георги Стоичков-Абаджията
• Киро Геошев-Кафеджи
• Стоян Табака
• Никола Чолака

Впечатлили навремето цяла Европа, заради тях Шарен мост днес се казва Лъвов. Четирите му лъва символизират тъкмо тези смелчаци, увиснали на бесилото. И то, само месец и половина преди София да бъде освободена.

Обесили ги за нещо, което днес не е престъпление – били книжари. В дюкяните си

тези книжари продавали бунтовни четива

(включително и сборник с песни, сред които Вятър ечи, Балкан стене на Добри Чинтулов). Бесилките им били издигнати пред или в близост до четирите книжарници.

Тази на Георги Стоичков Абаджиев, по прякор Абаджията, се намирала в хан в Драз махала (между булевардите Сливница и Мария Луиза и улиците Константин Стоилов и Козлодуй). В близост е тъкмо днешният Лъвов мост и някогашен Шарен.

Георги е най-младият от четиримата. Роден в Горна Джумая, служи като псалт в църквата Света Неделя и е куриер на Софийския частен революционен комитет.

Дик де Лонли, кореспондент на френските вестници Льо Монд Илюстре и Ла Монитьор Юниверсел пише, че момче от осъдените, на почти невръстна възраст, пеело славянска

патриотична песен пред бесилото

Песента била Вятър ечи, Балкан стене. Но не е сигурно дали я пее Георги или Киро – другият млад от четиримата.

Киро Кафеджи, или Киро Селянчето, е всъщност Киро Геошев Хранов. Пътуващ книжар от пернишкото село Ярджиловци, който държи и дюкян с книжарница-кафене на Солни пазар (пресечките на улиците Цар Самуил и Позитано, близо до днешния площад Македония). Магазинът му е тайно място за събиране на Софийския комитет и за укриване на парите му. Вероятно затова турците го сочели за “баш комитата“.

Обесен е на Говежди пазар (между улиците Позитано, Лавеле и бул. Стамболийски). А гробът му е до голям бряст край Вайсовата воденица (днешният площад Възраждане).

Прочетете още… защо обесването на Левски се отбелязва на 19-ти вместо на 18-ти февруари

На ъгъла на Алабин и Витоша (някогашният шопски пазар Куручешме) е била книжарницата на Никола Стефанов Крушкин. Родом от Бистрица, той става послушник в Драгалевския манастир, където се запознава с Левски.

Викат му Шопския Апостол

тъй като спомага за основаването на частни комитети в областта. А също и Чолака – защото като малък паднал в огнище и си изгорил ръцете. Обесен е пред книжарницата си, в която също често е заседавал Софийският комитет.

На Златарската чаршия (улица Сердика) пък е първата книжарница в София. Открита е от Стоян Неделчев Табаков и негов братовчед. Хаджи Стоянчо е от Якоруда, бивш овчар, а по-късно – търговец катранджия. С братовчед си стават членове на Софийския комитет при основаването му. И разнасят революционна литература и държат речи при обиколките си в района.

Поведението на Стоян Табака, както и на другите трима при обесването им, впечатлява кореспондента на английския вестник Стандарт. Дотолкова, че

журналистът откупува дрехите на Стоян

и ги дарява на лондонския музей Мадам Тюсо.

В България пък, веднага след Освобождението, възрожденецът Христо Данов – родоначалник на книгоиздаването у нас, предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се изгради паметник на обесените книжари. Под игото тъкмо тук са екзекутирани повечето революционери. Наричали го Шарен, защото бил боядисан на жълти и червени ивици, в духа на източната традиция.

Проектът с лъвовете е на архитект Вацлав Прошек, братовчед на двама големи приятели на България – братята Прошек. Тяхната фирма пък изпълнява проекта през 1889-1890 г. Отстрани на моста с новите лъвове, извън общия ансамбъл, е запазена паметната плоча на Георги Стоичков (Стоицев).

Минимумът геройство – негово и на останалите книжари, е със сигурност покрит. И достойно отразен из цяла Европа. Да го почетем и сега достойно. С Вятър ечи, Балкан стене например – с пълен глас. Днес поне не убиват за това!