“Здрасти, любов“ – препускам по улиците, за да се прибера вкъщи и да ти кажа това.
Усмихвам се, докато прескачам локви. Нетърпелива съм да оставя дъжда единствено върху калните си обувки и зеления чадър. По пътя кроя планове за романтики, оргазми и песове бесни. Издигнала съм се над всичко ежедневно и се гордея, че сме от “тези двойки“, които не робуват на битовизми.
Тогава… отварям вратата. Тъпа болка ме удря между очите. Дланите ми започват да се потят. Очите ми лъщят от ярост. Аз стоя на прага и съм готова на убийство. Кълна се!
“Любов, какъв е тоя хаос“
Веднага разбирам, че съм сбъркала. Не така трябва да ти подам въпроса. Понякога забравям, че си от “другия вид“. Сега си объркан и дори не разбираш за кой “хаос“ говоря. За този във връзката ни или за този в дома ни. Нащрек си. Наежваш се. А аз бързо чертая новия си подход.
Трябва да тръгна отдалеч. Да те предразположа. Да ти покажа, че съм изцяло добронамерена към “различията ни“. После възможно най-лежерно да ти изброя причините, поради които ще сме по-щастливи в един образцов дом. Да ти внуша, че така дори ще правим повече секс. И в резултат на това да елиминирам смъртоносно и категорично проблема с реда. В моя полза.
Задействам тежка самостоятелна подготовка в главата си. Предвиждам всеки твой контра аргумент, сменям думите, които биха те объркали, съкращавам обясненията си, за да задържа вниманието ти. В корпоративния ми живот ми плащат, за да извършвам такива корекции, в личния обаче сметките все не излизат. 
Фокусирала съм се изцяло върху завидната цел да общувам ефективно с другия вид. Тук държа да уточня дебело – названието “друг вид” не цели нагнетяване на етническо напрежение или негативизъм към “различните“. Аз харесвам мъжете, някои от тях уважавам, на други се отдавам. Този го обичам, макар че преди малко в главата си го разсичах бавно с брадва.
С жена бих се разбрала доста по-лесно. Но в един перфектен свят на междуполово разбирателство Господ нямаше да има забавления. А това не би било честно спрямо Господ, който пък е така справедлив към всички.
Та, най-манипулативно решавам да се поразкрася преди да подхвана темата за образцовия дом. Забелязала съм, че тогава чуваемостта при “другия вид“ рязко се покачва. Все пак, освен привлекателна, разбираща, умна, забавна, ерудирана, представителна, грижовна, търпелива и извратена, трябва да съм и изобретателна.
Казват, че като жена “такава ми била работата“. Да бъда всичко, но да се спотайвам. За да изпъква той. Да не вземе да се комплексира самецът. А най-интересното е, че “проповедниците“ на тази идеология са финансирани от жени. Не от мъже. Тоест, нашият вид си плаща доброволно за някой да му набие хубаво в главата къде му е мястото – под мъжа. Не, че съм фен на еманципацията, ама след години еволюция ми се струва малко тъпо.
Както и да е, ставам жертва на стратегията си като започвам сляпо да я следвам. Хвърлям “небрежни“ усмивки и “невинни“ погледи. Погалвам го, целувам го и едва тогава започвам да говоря интелигентно.
Кума Лиса пасти да яде пред мен
Всичко върви добре, макар че водя монолог. Все пак той дава признаци на живот – шава, гледа ме. Не извършва типичните странични дейности като да си рови в телефона, да гледа порно или да придремва. Явно размишлява над думите ми, а подходът ми е обезоръжаващ. Започвам да гледам на себе си като висш оратор и богиня, усвоила похватите на истинската женственост. Аз съм Жената-чудо, той е Супермен. Двамата сме пример за успешна комуникация в съвременната двойка.
Това е моментът, в който го обожавам. Затова, че цялото усилие да превеждам от моя на неговия език си е струвало. Както си е струвал всеки път, когато съм преглъщала умората и бесовете си, неосъзнатия му егоизъм, инфантилното му поведение. Пренебрежението, когато е бил погълнат от себе си, а после и мрънкането му, когато пък аз съм била ангажирана с моята си личност, а не с неговата.
Всичко е забравено. Минало е. Сега цялата съм любов и желание за секс. Готова съм на всичко за моя представител на другия вид. Вдъхновена съм да бъда наивно момиче, креватна мръсница, стилна кариеристка и перфектна домакиня едновременно! Да го почитам, да му вярвам, да го направя най-щастливия мъж! Защото имаме чуваемост!
И тогава, в тоя преобръщаш живота ми момент на просветление, че в тоя свят аз трябва единствено да съм жена – мила, блажена и любяща, моят Супермен ме връща на земята с думите: “Винаги си недоволна от нещо”. Само това. Следва мълчание.
В главата ми се разиграва сцена на престъпление. На умопомрачение. На избавление. На отмъщение. И точно преди да наруша шестата Божа заповед и да ме пратят в женския затвор в Сливен, виждам закаченото огледало в коридора. Аз го исках, за да се оглеждам в цял ръст преди да изляза. Виждам кутия със сешоар на масата. Аз го помолих вчера за нов. Знам, че в хладилника ме чака и мляко за кафето ми утре. Старото той изхвърли днес, след като ми сипа последната глътка.
Затварям очи и си поемам дълбоко въздух. Издишам фалшиви картини на съвършенство. Усмихвам се. Целувам го и тихо започвам да оправям бъркотията. В дома ни. В мен самата. Прав е. Винаги съм недоволна от нещо. Но това е, защото исках да живея в образцов дом. Вече не. Защото съм щастлива и обичана. А манията за ред е за хора, които не са.
