Намислих този текст като защита на масовото образование, но се оказа, че е с цел помирение. Иска ми се образователната системата да се промени, така че да не пилеем сили и хора, а да сме силни заедно.
Тъй като работя и живея в родната образователна система последните 16 години, ще говоря за това, което е важно и познато за мен и най-вероятно ще звуча повече в нейна защита. Няма как да е другояче. Чувствам се благодарен на тази професия. За мен и за немалко колеги
да си учител е духовно усилие
Желанието ми да съм адекватен и потребен на децата и родителите ме прави чувствителен към процесите около детската градина и училището. Не просто състоянието на институцията, а това как отглеждаме и възпитаваме наследниците си. Няма нужда да обяснявам колко важно за всички ни е това.
Светът е глобален за все повече българи. Живеят, пътуват, учат по света. Раждат децата си другаде, но се прибират тук и искат поне малко да е като там. Това лято разговарях за детската градина с доста млади родители на деца в ранна възраст и въобще
за образователната система в България
Вече нямам илюзии. Групата на тези, които не харесват детската градина, училището и учителите, се разраства. Смятат ги за вредоносни и искат да спасят децата си от това влияние. Мненията варират от по-меки до крайни. Мекият вариант включва посещение на детски кооператив: Валдорфска, Монтесори или друга частна детска градина и занималня. По-крайният се изкушава от идеята да отгледа децата си “извън системата”, за да им даде шанс да мислят и бъдат независими. Знам, че за мнозина това изглежда далечно, неважно или безразлично като процес.
Вижте още… за домашното образование и децата, които учат вкъщи
За мен този процес е важен, защото напомня автоимунно заболяване. Тези заболявания объркват имунната система на организма. Тя сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в тялото.
Социалният организъм е повторение на човешкия
Друга прилика е, че автоимунните заболявания протичат хронично, потискат имунната система и я правят по-слаба. Така организмът е по-податлив на заболявания. Повече от ясно за всички ни е, че образователната система у нас боледува съвместно с други части от общото. Тези родители, които активно оттеглят доверието си от нея, днес изглеждат малко, но както знаем “камъчето обръща каруцата”.
Според някои от тях, когато старите учители си отидат и дойдат младите, системата ще се промени. Виждат в тази смяна възможност, образно казано, да се смени кръвта на организма като при отравяне. Проблемът е, че към момента има силен недостиг на учители. Помислете само колко случайни хора ще влязат в класните стаи, само заради отдавана завършена, може би и с неудоволствие, педагогическа правоспособност.
Съществува и другата гледна точка, че вливането на външни хора, дори непедагози, е
много освежаващо и мотивиращо за децата
Широка практика във водещите образователни системи по света.
Като преподавател на студенти по педагогика знам каква е разликата между младите учители, които идват, и старите учители, които работят от години. Опитът! Защото всяко добро начинание има нужда от младост и сила, но и от опит. Когато бях млад учител, нямаше две мнения по този въпрос. До всеки млад учител без практика стоеше друг с опит.
Мисля си обаче, че част от заболяването на образователната система идва от забравата или невежеството. Първата българска детска градина е отворила врати в Свищов през 1882 г. Българите имат традиции, животът на поколения е преминал в полза на развитието на образователната система у нас. Затова ми се струва, че се саморазрушаваме. Българските традиции не включват само песни, гайди и хора. В България е имало, а и трябва да има, качествено ниво на наука, педагогика и образование. Трябва много добре да разберем, че връзката ни с цивилизования свят задължително минава през образованието.
България е на последно място по брой учители на човек от населението, заети в началното образование, показва официалната статистика. 205 срещу 453 на 100 хил. души средно за Европейския сюъз. Дори и в Румъния те са с около 25% повече, информира сайтът Барикада.
Решението аз виждам в човечността, която образователната системата в България час по-скоро трябва да си върне. Тя трябва да стане чувствителна и подкрепяща, не заради самата себе си, а заради децата ни. Промяната е нужна, но не с цената на отричане. Нагледахме се на отричане и забрава. След години вече зная, че това е капан. Ако разрушим това, което имаме, ще продължим да се въртим като хамстер в колело. Затова не бива да забравяме, че не може заради всяка бълха да изгаряме юргана, дошло е време да го изтупаме.
