Астрономията е сред науките, които винаги са тласкали човечеството напред. Астрономически комплекс, подобен на обсерваторията в Рожен е богатство както за България, така и за целия свят! През октомври 2015 г. за пореден път се появиха съобщения, че
обсерваторията изпада във финансов колапс
Положението бе определено като такова от ръководството на центъра. Lifebites.bg потърси отговори защо и как се стигна до тази ситуация.
За да се поддържа и да функционира нормално, на Националната астрономическа обсерватория (НАО) са необходими около 1 млн. лв. годишно. Бюджетът, който нашите управници заделят за обсерваторията в Рожен е 500 хил. лв. на година
При това положение от НАО са принудени да прибягват до унизителни за тях действия като дарителски кампании от гражданите, различни международни кампании и проекти за събиране на парични средства в помощ на астрономическия център. Така, с около 750 хил. лв. успяват да закърпят положението, за да не затворят врати.
Въпросът обаче не би трябвало да опира до “закърпване на положението”, нали така? Когато говорим за наука като астрономия е логично, че би трябвало да има достатъчно средства. В това число и за нова техника – камери, телескопи, други видове светоприемна апаратура, за да се поддържа едно добро или поне средно ниво.
НАО е един от
най-забележителните туристически и научни центрове
в нашата страна изобщо. Годишно между 14 и 15 хил. души я посещават с туристическа и любителска, но и с научна цел. Сред посетителите има както българи, така и много чужденци, за които обсерваторията е ценно и любопитно място. Освен туристическа атракция този дом на астрономията е истински работещ център за научни открития и постижения, прославил България по целия свят.
Там се осъществяват научни изследвания и наблюдения; практики на ученици, студенти и любители; правят се научни открития, има школи за млади учени-астрономи. И това са само част от нещата, които се случват в НАО.
Още по темата: Български изобретения, които промениха живота
Националната астрономическа обсерватория Рожен официално е открита на 13 март 1981 г., въпреки че наблюдателната дейност започва още през септември 1980 г. Това все още е най-големият астрономически център на Балканския полуостров и в цяла Югоизточна Европа.
Финансовият въпрос е наистина от огромно значение за оцеляването на сградата, персонала и цялата техника, събрани в НАО през годините. Техниката се нуждае от редовна поддръжка и обновяване, каквито в последните години се осъществяват трудно. Все пак,
вратите на астрономическия център
са отворени целогодишно за всеки, който е любопитен да го посети и да се наслади на невероятните дневни или нощни наблюдения. Събира се група от поне 6 посетителя, а по една обиколка започва на всеки кръгъл час.
“Астрономията е скъпа наука” – казва Никола Петров – пом.-директор на НАО. И дава конкретен пример за това. През зимните месеци само токът, който се изразходва там, е в размер на 28 хил. лв. Ето защо необходимите средства няма как, а и “не е редно” да се събират от гражданите, които даряват доброволно пари на
банковата сметка на обсерваторията
Веднъж завинаги трябва да бъдат осмислени и осигурени необходимите за издръжка на НАО средства от държавата, тъй като това не е частна, а именно “национална” Обсерватория. По мое мнение, би било доста жалко, неразумно и дори глупаво това уникално място, място на бъдещето и науката, място, с което сме известни и полезни за целия свят да затвори врати и да загине.
Моля, не допускайте това да се случи!
Повече информация можете да откриете на страницата на Националната Астрономическа Обсерватория Рожен.
Вижте още: Любопитно за научните открития през 2015
