Традиционните модели за постигане на успешен и задоволителен живот, се промениха. Често пъти слабо възпитани, ниско образовани и нахални хора успяват да достигнат материални блага и ръководни позиции. Днешната реалност предразполага към залитане в нашето желание да научим детето да оцелява и да се справя в свят на конкуренция и заплахи, в свят на илюзии. Мнозина родители сериозно се замислят доколко е добре да възпитават своите деца в човеколюбиви и естетически ценности на фона на варварското море от невежество, което се разраства днес в България и света наоколо.
Светът винаги е бил под заплаха
Образованите, възпитани и културни хора винаги са били по-малката част от обществото. Интелигентният човек е адаптивният човек, този който задоволява своите потребности в синхрон или в минимален конфликт със средата. Възпитаният и образован човек не е глупаво добър, затова детето трябва да е убедено, че има право да се защити.
Не бива да съществува и сянка на съмнение у него, че то има право да се защити, да откаже, да отблъсне нежеланото и да запази личното си пространство.
Много родители биха възразили, че по този начин биха направили децата си агресивни и конфликтни. Бъдете спокойни – това няма да се случи. Защото фалшивите модели на толерантност и състрадание са капани за нашите деца, те могат да ги превърнат в безкритична и лесна плячка в ръцете на действително агресивните и конфликтни хора. Истинското разбиране на света и другите около нас произтича от осъзнаването на универсалния закон за причина и следствие. От
опознаването на същия този свят на илюзии
Всичко, от което се нуждаем и желаем, идва от другите хора. Ако искаме да сме обичани, имаме нужда от друг. Ако искаме помощ, любов, закрила, подкрепа, приятелство, предмети, пари … всичко идва от хората около нас.
Осъзнаването на този факт развива социалната интелигентност на детето. То трябва да разбере, че ако не прави хората свои партньори, то те ще бъдат негови конкуренти, съперници, врагове.
Развиване на лична сила в децата
Особено важно е да научим детето да отлага удоволствието за подходящия момент. Това става като не задоволяваме всяко негово желание веднага, като го караме да мечтае и полага усилия, като го научим да откаже бонбона сега, за да получи кутията с бонбони после.
Този урок е важен, защото ще направи детето по-успешно и адаптивно. Тази теза е доказана през 60-те години на миналия век от уникалния експеримент, който провежда социалният психолог Уолтър Мишел. За да тества теорията си, че способността да се отлага удоволствието е в основата на стабилния характер, той предлага на група четиригодишни деца по един бонбон и им обещава втори, ако успеят да устоят 20 минути, без да го излапат. Някои от малките успяват, други – не. Мишел проследява жизнения път на участниците в експеримента до пълнолетието им и заключава, че
онези, които могат да устоят на бонбона
за да получат втори, се адаптират по-добре в средата си и са по-успешни.
Друг важен момент в отглеждането и възпитанието на децата е времето, което родителите прекарват с тях. Предлагаме на малките повече материални придобивки в замяна на по-малко приятно време, прекарано в нашата компания. Материалното е важно, но не може да замести емоционалната връзка между детето и родителя. Истинският носител на сигурност за детето е връзката с родителя, а не храната, дрехите и предметите.
Важно е да знаем, че любовта, която им даваме като родители, носи сигурност и сила на детето и развива в него чувство за значимост.
Положителната ни оценка на детските усилия формира самооценката. Тя е много важна и основна личностна енергия за справяне със житейските ситуации.
Самооценката прераства в самочувствие и лична сила
Не се страхувайте да превърнете децата си в чувствителни, обичащи и разумни хора. Тези им качества ще ги преведат успешно през „океана на живота”.