ОДА ЗА МАЙКАТА
Мария Нориега
От тялото ми извира животът
и гърдите ми правят мляко,
сърцето ми е пълно с любов
като вселената необятна.
Ръцете ми люлеят с вълните
на бездънните океани,
дъхът ми стопля страните,
когато от студ са сковани.
Аз пресъздавам светът
и времето аз продължавам,
откъсвам от своята плът
и на живота я давам!
Аз не превивам снага,
когато свистят ветровете.
И рулят е в мойта ръка,
щом се разбуни морето.
А после в една сълза
страх и умора стопявам…
Все пак съм само жена,
все пак съм просто “мама”!
Нямам претенции да съм поет, но от малка винаги съм се опитвала да обличам чувствата си в рими. Сега, вече пораснала, може би емоциите ми са станали по-уталожени и рядко ми се случва да пиша. Но както казва любимата ми Мария Донева (която е съвсем истинска поетеса, за разлика от мен): “Стихотворенията вече съществуват и винаги са съществували и някой ден някой късметлия посяга, хваща дадено за ръката и го довежда тук.“
Аз доведох това малко стихотворение, след като станах майка. Надявам се и то да е щастливо, че ме е намерило!
Още за Мария Нориега и безценните ú съвети към майките на близнаци можете да прочетете в нейния блог За близнаците
Прекрасно стихотворение!