В средата на XX век, в продължение на две десетилетия, олимпиецът Емил Затопек е най-прочутият спортист на планетата. Както вече сме ви разказвали в Lifebites.bg, титанът на леката атлетика доминира в своята дисциплина с 18 световни рекорда и 5 олимпийски медала. 3 от тях печели в рамките на 8 дни по време на една и съща Олимпиада – уникален по рода си голям шлем в бягането на дълги разстояния.
Причината да си спомним за всичко това сега е новата книга на издателство Вакон – Днес всички ще умрем по малко. Това е единствената официална биография на Затопек, чийто пламенен дух, човечност и несломима воля го превръщат в
най-обичания олимпиец
на всички времена. Заглавието на книгата идва от думи на самия бегач, изречени на олимпийския маратон в Мелбърн.
Датата е 1 декември 1956 г. а в Австралия е горещо като пещ. Условия, в които маратонското бягане е не просто смело, а опасно начинание. Емил вече не е в разцвета на силите си. Не е и напълно здрав – възстановява се от травма. На стартовата права той се оглежда с мрачна усмивка.
“Приятели – обръща се към останалите – днес всички ще умрем по малко.”
И започва да бяга, без да сваля усмивката от лицето си. Бяга така, както постига всичко в живота си – с изящество и великодушие, които се простират отвъд спорта. А също и с много усилия.
Постиженията му не се дължат на привилегии или фантастични природни заложби, а на една проста формула – изобретателност и
овладяване на болката
Обикновеният войник от малкото чешко градче Копршивнице бяга отвъд най-крайното изтощение – в снега, обут с войнишки ботуши, на място, докато е на пост, или носейки жена си на гръб. Тренировките му са толкова интензивни, че специалистите ги считат за почти самоубийствени.
Този радикално нов подход – както се казва в доклад от Олимпийските игри – напълно преобръща всички досегашни представи за границата на човешката издръжливост.
Олимпиецът завинаги променя
тренировъчните методи на елитните бегачи на дълги разстояния. А удивителната му издръжливост е превъзхождана единствено от неговите топлота, щедрост и не на последно място – спортсменство. Носят се легенди за случая, в който Затопек подарява един от златните си олимпийски медали на австралийския си съперник Рон Кларк.
“Няма и никога не е имало по-велик човек от Емил Затопек“
– казва Кларк. Останалите олимпийци също боготворят чеха. Англичанинът Гордън Пири хвали великолепния му характер. Французинът Ален Мимун го нарича светец. А американецът Фред Уилт го описва като може би най-скромния, дружелюбен и популярен атлет в днешно време.
Днес всички ще умрем по малко
е низ от всички тези истории, които превръщат Затопек от забележителен атлет в блестящ идеал за човек. Като например споменът за Олимпийските игри в Хелзинки.
Предполагало се, че те ще са Игри на Студената война – спортистите са настанени в 2 отделни селища, олицетворение на зловещото идеологическо разделение на човечеството. Олимпиецът от Копршивнице допринася повече от всеки друг те да се превърнат в Игри на помирението – атлети и зрители от всички националности се събират и празнуват, обединени в човешката си същност.
“До голяма степен тържеството е посветено на него – на гениалните му умения, издръжливост и жизнеутвърждаващ плам”, пише в книгата авторът Ричард Аскуит, сам страстен бегач и дългогодишен почитател на Затопек.
Писателят, който работи като редактор за The Independent и е носител на британската награда за най-добър дебют в областта на спортната литература, пристига в родината на легендарния атлет, за да открие и запише неподправената истина за живота му.
“Днес го ценят изключително високо – една от 4-те статуи пред Олимпийския музей в Лозана е издигната в негова чест. Списание Runner’s World го определя като
най-великия бегач
за всички времена, на всички дистанции. И все пак фактите от личния му живот са забулени – при това не само от мъглата на времето, по езикови и идеологически причини, но и от митовете“, обяснява Аскуит и разказва една малко известна история, която доказва, че олимпиецът наистина вярва в думите си:
“Победата е велико нещо, но приятелството е още по-велико.”
Тъкмо заради приятел седмица преди церемонията по откриването на Олимпийските игри в Хелзинки, след 4 години невероятно интензивна подготовка, знаейки, че е на път да остави диря в историята на спорта и че никога няма да има по-добра възможност за това, Емил рискува да изгуби всичко.
“На международното летище Рузине в Прага двумоторен пътнически самолет на Чехословашки авиолинии е заел позиция върху нагорещената от слънцето писта и чака сигнал да излети”, пише Аскуит. “Над 100 млади мъже и жени – най-добрите атлети на комунистическа Чехословакия – са на път за Хелзинки, на 7 часа полет оттук. Те ще участват в XV-те Олимпийски игри, които започват след 9 дни.
Но има един проблем
Отсъства най-добрият, най-яркият атлет от всички – олимпиецът Емил Затопек.
Най-великият бегач на това поколение – а вероятно и на всички времена – не се качва на самолета за Олимпиадата, която ще очертае спортния му път. 29-годишен, той е в разцвета на силите си: като световен рекордьор и настоящ олимпийски шампион е загубил само едно от последните 70 състезания в коронните си дисциплини. Емил се е устремил към уникална, невиждана до този момент и неповторена след него победна серия.
Това е най-важното пътуване в живота му. А той закъснява.
Или поне така изглежда. Съпругата на Емил е наясно с положението. Самата тя има олимпийски амбиции като копиехвъргач и се е качила на самолета разплакана. Дана знае истинската причина за отсъствието на Емил. Олимпиецът се е замесил в много рискована игра на нерви, която може не само да сложи край на кариерата му, но дори да го изпрати в трудов лагер.
Датата е 10 юли 1952 г., четвъртък.
Желязната завеса, паднала над Европа
е станала все по-гнетяща през последните години, особено в Чехословакия.
Преди по-малко от 8 месеца е арестуван целият национален отбор по хокей на лед. На този фон проблемът със Станислав Юнгвирт – съотборник на Емил и бъдещ световен шампион на 1500 м – е незначителен. Бащата на Станислав е в затвора по политически причини. Това според Партията означава, че Юнгвирт-младши не бива да пътува в чужбина.
Новината за изключването на Юнгвирт от отбора излиза на бял свят вечерта преди да отлетят. Атлетите се явяват в Министерството на спорта, за да получат пътните си документи. Юнгвирт е съкрушен, когато разбира, че за него не са подготвени такива. Той замълчава, знаейки, че само ще влоши нещата, ако направи сцена.
Емил обаче реагира бурно. “В никакъв случай – заявява той на чиновниците. – Ако Станда не пътува, и аз няма да тръгна.” После излиза с гръм и трясък, без да вземе своите документи.
На следващата сутрин, преди полета, Юнгвирт умолява Затопек да се успокои. Емил твърдо отстоява позицията си. Той дава на Юнгвирт спортния си екип и му казва да го върне в министерството заедно със своя. После се отправя към стадион Страхов в Прага за тренировка.
Затегнатото положение продължава с дни. Самолетът отдавна е заминал без Затопек. Дана е неутешима и от напрежение губи гласа си. 10-ина години по-рано нейният собствен баща е отведен от Гестапо по време на немската окупация. А сега изглежда, че и съпругa ѝ го грози подобна съдба.”
Олимпиецът печели залога
Ала ако комунистическата власт не се беше хванала на неговия номер и го бе осъдила на тежък физически труд в урановите мини, вместо да отстъпи в последния момент и да го изпрати в Хелзинки заедно с Юнгвирт, олимпиецът щеше да пропусне златните си години.
“Спомням си само за един подобен случай, в който атлет от такъв ранг залага всичко на карта и проявява нравствена висота, която съответства на физическата му дарба – когато Мохамед Али отказва да постъпи в американските въоръжени сили през 1967 г., по време на войната във Виетнам”, казва писателят Аскуит.
Човешките достойнства на Затопек са в състояние да ни топлят и окриляват и днес, когато са изминали 60 години от възхода му и 15 от смъртта му.
“Именно тази история е от значение. Тя е твърде важна, за да я оставим да се стопи. Емил е атлет, който заслужава животът му да бъде увековечен в книга“
– смята Аскуит, заел се с биографията на олимпиеца. За целта писателят обикаля
любимите места на Затопек
и разговаря с хора, които са го познавали. “Една сутрин прекарах дълги часове в спомени, смях и пиене на сливовица с Дана, съпругата му. Беше особено вълнуващо.”
Резултатът от всичко това е достъпен вече и на български. За да се доближим с една идея повече до този толкова сърцат и широко скроен атлет за пример, който намира време и в най-напрегнатите моменти да се отнася човешки към съперниците си и да използва бягането като средство за сприятеляване.
