Осман Пазвантоглу е една от най-интересните и ярки фигури на борбата за свобода и независимост в българските земи. Делото на видинския еничар е така дръзко и мащабно, че ако трябва да се определи само с една дума – тя ще е сензация. Той има харизмата на обединител и самочувствието на велик пълководец и държавник. А на близките си казва, че иска да се превърне във втори Наполеон Бонапарт.
През 1798 г. френският вестник Монитьор, който за 4 години (1795-1799) посвещава на видинския еничар общо 65 статии, определя Пазвантоглу като “един необикновен владетел”, който “иска да освободи една зависима от Константинопол страна”. Няма как да пропуснем обаче и факта, че в края на живота си Пазвантоглу избива стотици българи по улиците на Видин, а местните свещеници са изклани в храма Света Петка.
Кой е Осман Пазвантоглу?
Пазвантоглу е уникално явление, родеещо се с наследилите го националноосвободителни движения на Балканите. Той е първият османски отцепник със своя собствена политическа програма, първият, който дръзва да оспори върховенството на Османовата династия и да направи всичко възможно да я замени на трона в Истанбул, отбелязва най-актуалният му проучвател Росица Градева.
Рождената година на Осман Пазвантоглу е 1759 г., известява френският пътешественик Мариаж, който посещава Видин малко след смъртта на известния еничар. За първи път Осман е споменат в официален държавен документ на 28-годишна възраст във връзка с размирици във Видинско, които предшестват непосредствено Австро-турската война (1787-1791 г.).
Тогава Йомер Пазвантоглу, ага на 31-ва еничарска орта, и синът му Осман са осъдени на смърт заради противодържавна дейност и подозрения в организиране на бунт. Бащата е екзекутиран, а цялото му имущество – конфискувано. Синът се укрива от правосъдието из Влашко.
По време на войната с австрийците смелият Осман съумява да се отличи във военните действия. Така придобива обратно част от бащините владения и получава разрешение
да се завърне във Видин
Осман Пазвантоглу е много повече от обикновен войник. Той използва подставени лица, за да си върне изцяло бащиното си имущество, което се разпродава на търгове. Тези сделки осветляват близките му родственици, които участват в тях.
Пазвантоглу произхожда от родове, тясно свързани с традиционните османски институции – оджака (еничарите) по бащина линия и улемата (мюсюлманското духовенство) по майчина. Семействата и на майка му, и на баща му са от Видин. Именно много богатото и уважавано местно семейство, от което произлиза, е една от причините за бързото му издигане.
Нещото, което отличава видинският еничар от мнозина други по онова време, са дипломатическите му контакти в чужбина. Те са толкова много и разнообразни, че историческата наука все още не може да ги систематизира напълно.
Осъзнавайки добре, че единствено Франция може да удовлетвоти грандиозните му амбиции, Пазвантоглу контактува най-усилено с нея. Привлича при себе си и наследника на Чингиз хан – Чингиз Гарай. Идеята е той да седне на трона и да замени Османовата династия на султани-халифи след като султан Селим III е детрониран. Това е първият опит да бъде атакувана легитимността на османския монарх отвътре, отбелязва Росица Градева.
Снимка: Unknown – http://www.vratsa-diocese.eu/images/index_Box3.jpg, Public Domain, Link
С оглед на стратегическите му цели да отслаби централната власт в империята, Осман Пазвантоглу споделя общи каузи с пионерите на
Възраждането в Гърция и в България
– Ригас Велестенлис и Софроний Врачански. Съществуват данни, че мисиите, които двамата народни просветители изпълняват в чужбина, са извършвани със знание и съгласие на видинския еничар. Нещо повече. Ригас и Софроний разчитат на подкрепата му, за да изпълнят заветната си мечта за отечествена свобода.
Осман използва уменията си в дипомацията, за да спечели на своя страна и четирите основни обществени групи в своето владение – еничарите, производителното население (т.нар. рая), административните служители (аяни, субашии и др.) и кърджалиите. Той създава от тези наглед враждебни една на друга групи хомогенна общност, която да ръководи според желанията си.
Хайдут Велко е сред приближените на Пазвантоглу.
Снимка: Anastas Jovanović (1817-1899) – This image was downloaded from the National Library of Serbia’s collection Zbirka grafika Anastasa Jovanovića. COBISS ID 123055628, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1502859
От различни краища на Румелия към териториите на Осман във Видинско се стичат много от недоволните от султанските реформи кърджалиите, които години наред му служат вярно. Измежду тях
има и много българи
Сред главните военачалници на Пазвантоглу, които без ирония наричат “генералите”, са хора като хайдут Велко Петров, Кондо Бинбаши и Корчо. Армията му допълват наемни войски, на които при нужда несметно богатият еничар може да разчита.
“Хиляди поляци стоят под командването на Пазвантоглу”
– пише в броя си от 17 февруари 1798 г. френският вестник Монитьор.
В зенита на мощта си Осман съумява да установи контрол върху значителна територия – между Дунава и Стара планина от север-юг и от Белград на запад до Добрич на изток. Командваните от приближените му военачалници войски периодично извършват набези във Влашко, Тракия и Софийско, като се връщат с богата плячка към Видин. Войските на един от неговите легендарни кърджалийски водачи Кара Мустафа на два пъти превземат Букурещ.
Снимка: By Държавна агенция „Архиви“: Home page
Кръв, смърт и несполуки в края на живота му
Падението на Осман Пазвантоглу започва през 1802 г., когато е изместен като притегателен център за мюсюлманите за сметка на русенския аянин Тръстениклиоглу. Четирите обществени групи, на които близо десетилетие се крепи властта му, започват да го изоставят.
Държавните служители в днешните централни и североизточни български земи декларират лоялност към новия най-силен в региона – Тръстениклиоглу. След избухване на Първото сръбско въстание през 1804 г. най-близките му хора – еничарите в Белград, кръвожадните дахии Кючюк Алия, Аганлията, Мула Юсуф и Мехмед ага Фочич са разбити и прогонени заедно с кабадахиите си от Белградския пашалък.
Към въстанието се вливат с ентусиазъм много от лоялните до момента българи и от пограничните райони, и от подвластните на Пазвантоглу земи. Храбрият Хайдут Велко Петров
загърбва кърджалийското си минало
отделя се от Пазвантоглу и заедно с хората си се жертват за сръбската свобода. Кърджалиите се пръскат по различни краища, осъзнали, че Осман е бледа сянка на миналото си величие.
Вижте още… историята на Апостол Петков Терзиев – Ениджевардарското слънце
Неуспехите не понасят на грандоманията на човек, който вижда себе си ту като “втори Наполеон Бонапарт”, ту като султан или велик везир на Османската империя. Обезумявайки от ярост, Осман Пазвантоглу нарежда едно от най-жестоките кръвопролития в историята на Видин.
Разбирайки, че многохилядната му конница е разбита от сърбите на Кара Георги (1806 г.) и че врагът напредва към Видин, той излива яда си върху българите, които подозира в предателство. Стотици са избити по улиците. Видинският митрополит Калиник и свещениците са заклани в храма Света Петка.
На следващата 1807 г. след белодробно заболяване умира Осман Пазвантоглу. Безумен авантюрист, ловък политик, умел демагог, най-прочут и силен владетел на Видин след цар Иван Срацимир. Пазвантоглу, чиито думи продължават да отекват векове след смъртта му:
“Останалият в наследство от баща ми Видин не давам, не се отказвам, ще се бия!”
