Това трябва да е Едемската градина – изпълнена с природна непорочност, чиста и красива. Майнау, наричан Островът на цветята или Островът на пеперудите, е един от най-големите острови на Бодензее.
Вижте и първата част на разказа за Майнау
И тъй като на такова място не е трудно да се онемее, оттук насетне ще се постарая да оставя думите настрана и ще се опитам да ви покажа прекрасния Майнау в снимки.
Островът на пеперудите през пролетта
Безумна красота. Толкова много цветове, така ярки, толкова наситени… Ставаш абсолютно разноглед! Безкрайни килими от нарциси, лалета, незабравки. А над тях – цветовете на плодните дръвчета и божествените магнолии. Аромати на свежест, на нежност, на нов живот. Изобилие, каквото може да се роди само, когато богинята на плодородието Деметра е на крилете на щастието и щедро ръси даровете си по земята.
Островът на пеперудите и цветята през лятото
Топлота, но и сдържаност. Дори лека дистанцираност. Отново има пищност, но не така разхищаваща, както през пролетта. Основното, което остава в съзнанието през този сезон, са ароматите и красивите цветове на розовите храсти – подредени и подрязани в градините около замъка, свободно дишащи в алеята край езерото.
Островът на пеперудите и цветята през есента
Отново ярки, но вече не така всеотдайни, както през пролетта. Все пак, скоро природата предстои да заспи, да се отдаде на почивка. Рожбата на Деметра – Персефона, се завръща в Подземното царство и майка й страда. Цветовете и пищността са някак уморени. Дали са всичко от себе си, но като за последно.
Във всичко има лек нюанс на червено, както подобава на едно кървящо от страдание сърце – това на богинята на земята, която се разделя с дъщеря си за следващата половин година. И точно затова преживяването отново е спиращо дъха.
Къщата на пеперудите
Любимото място на дъщерите ми. По-любимо и от детската площадка. Със стъпването на острова отиваме първо там. Простират се ръчичките хиляди пъти напред и нагоре – а дано някоя нахална пеперуда най-после кацне. И понякога се намира някоя дръзка красавица, която си избира кое да опита – например тениската на някоя от малките ми принцески.
Пеперудите са и малки, но и много големи – по-големи от врабчета. Кацат навсякъде – върху хората, отстрани на специални поставки с плодове, по таваните, по пищната екзотична растителност. А в краката от време на време пробягват малки птички, приличащи на пъдпъдъци.
Оранжерията
Къщата на палмите. В нея има луксозно кафене, където човек може на спокойствие да изпие ободряваща напитка с десерт – местен специалитет, докато се наслаждава на огромните тропически и субтропически растения. А те, последните, са големи, добре отглеждани, свежи, чисти – сякаш всеки ден някой минава с четка безбройните листа и листенца, за да светят в най-красивите си цветове за посетителите. През пролетта там е изумително – всички орхидеи, които иначе са на други места, са събрани там за най-цветната екзотична изложба на изяществото и нежността.
Италианската розова градина
Прекрасна по всяко време. Първо я видях, когато розите цъфтяха. Последно я видях през пролетта, когато рози нямаше, но изобилието от пролетни цветя тушираше всяка липса. Тъй като тази градина се намира точно до оранжерията зад църквата на замъка, там обикновено се правят сватби. Красиви, изискани, аристократични.
Градината с диворастящите рози
Алея на нивото на езерото, която винаги цъфти. През пролетта там е безкрайно поле от нарциси, лалета, незабравки, макове и какво ли още не. През лятото там ухае на рози, а цветовете и разновидностите им нямат брой. Събирани са десетилетия наред, поддържани са с научна точност, а видът им е хем поддържан, хем някак естествен – все едно са оставени само на грижата на Майката Природа. През есента все още има рози, но алеята вече е доминирана от красивите далии (по нашенски – гергини).
И накрая една малка награда за всички търпеливи читатели, стигнали до финала на този текст. При първото ни посещение в цветния рай, което беше през месец юни, намерихме … българска роза (или Rosa Damascena).
Уханието й ме пренесе директно в Розовата долина, където през същия уикенд се празнуваше Празника на розата. Затова не е чудно, че в съзнанието ми това място винаги ще бъде по особен начин … специално.
