Отец Педро Опека е име, което може и да не сте срещали, но ако чуете историята му, няма повече да го забравите. Животът му е като филм с поне 10 Оскара, а пътят му продължава и днес.
Роден е в Буенос Айрес на 29 юни 1948 г., но корените му са от Словения. Родителите му се запознали в бежански лагер в Италия, където се приютили, бягайки от режима в Югославия. Успели да емигрират в далечна Аржентина и започнали живота си от нулата. Там с много труд създали достоен дом.
От 9-годишен малкият Педро помагал на баща си в зидарството, а всяка свободна минута използвал, за да
играе футбол с приятелите си
Работата и игрите съчетавал с упорито учене. Семейството му възпитавало в него воля за успехи и жажда за знания. Той израстнал като изключително талантлив младеж, говорещ седем езика. В един момент трябвало да реши дали иска да бъде свещеник или футболист. Избрал църквата за свое призвание, а спортът го следвал по петите като любимо хоби.
Обучението му за свещеник минало през Буенос Айрес, Любляна и завършило в Париж. През този период той посетил Мадагаскар, но тогава още не знаел, че това място ще бележи живота му завинаги.
През 1975 г. Педро Опека бил ръкоположен и изпратен във Вангайндрано на остров Мадагаскар. Отецът обаче заварил ужасна бедност в енорията, която му била поверена. В много крайни измерения. Хората живеели върху бунища, в които се ровели за някаква храна. Въпреки че всички свещеници преди него бързали да се махнат от това прокълнато място, Педро усетил, че тук е мисията на живота му, макар всичко да изглеждало безнадеждно. Той няма пари, но
отец Педро Опека бил изпълнен с искрен стремеж да прави добро
Успял да събере скромната сума от 900 евро и с нея поставил началото на неправителствена организация, наречена Акамасоа. Това се случило през декември 1989 г. Отецът не разполагал с екип от хора, на които да разчита, нито срещнал подкрепа от местните институции, но имал много по-силни оръжия в арсенала си. Своята вяра, работливост, образование и невъобразима енергия да прави чудеса.
Но докато стигне до чудесата минало доста време. Местните хора не искали да приемат, че някакъв свещеник, при това бял, им казвал как да живеят. И за да стигне до сърцата им, той просто започнал да играе футбол с тях. Този универсален език му отворил вратата към мадагаскарците.
В началото правел съвсем малки стъпки, а днес вече размахът е впечатляващ. Първо се заел да ги обучи как могат да използват земята, за да отглеждат ориз. След това започнал да ги образова и научил хиляди деца да четат и пишат. Борбата била трудна, а процесът продължителен. Хората разбрали, че трябва да преваряват водата си и така
намаляла смъртността при децата
която дотогава имала чудовищни размери. Отец Педро посадил завета си в главите на хиляди. Днес там, където доскоро имало бунища, се издигат 22 селища, като къщите в тях са построени от местните. Калната тръстика, от която правели колибите си преди това, била заменена от пясък и хоросан. Отец Педро Опека им предавал наученото от собствения си баща в зидарството и строителството.
Много доброволци се присъединили към каузата. Малката му общност се разраснала многократно и намерила широка публична подкрепа. Той не спирал да търси възможности за финансиране на делата си. Открили се стотици работни места. Били построени 37 училища и четири библиотеки, през които вече са минали над 11 000 деца. В малки работилнички хората се научавали как да обработват дърво, как да плетат, шият и бродират. Създадени били медицински центрове и аптеки. Както и социални убежища за новодошли бедни хора, на които се давало нужното, за да оцелеят. А в последствие те се интегрирали в голямото семейство на Акамасоа.
Основното, на което отец Педро учи хората около себе си и днес е, че
с много труд и упоритост всичко може да се постигне
На нас може да ни звучи като клише, но ако си живял първо на бунище, а след това в дом, построен от собствените ти ръце, тогава нещата стоят по друг начин. За отеца е важно енориашите му да знаят как да се справят сами, а не да чакат помощ отвън.
Отецът дори успял да прокара малка местна индустрия. Той помогнал да се създадат кариери за камъни. Обучил хората как да сортират боклука, така че да извлекат полза от него. Стотици мъже вече можели да строят пътища и мостове. А футбол и сега се играе, но не на бунището, а на истински стадиони.
През 2007 г. отец Опека получава рицарски орден на честта от Франция. Следват и други почетни награди. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир. Той не е спирал дейността си и до момента. На страницата си във Фейсбук отец Педро публикува информация за различни каузи в подкрепа на местните. Една от последните новини на стената в социалната мрежа разказва за посещението на Принц Албер II от Монако, дошъл за откриването на училище, финансирано с негова помощ. А в друга призовава хората да помогнат за пострадали от циклон…
Не намирам достатъчно силни думи, за да изразя възхищението си от това, което този човек прави за хората. В нашия егоистичен и материален свят не вярвах, че може да съществуват такива хора. А отец Педро Опека е истински – от плът и кръв. И не иска нищо в замяна…
