През 1970-а, когато е на 25 години, американецът Отис Джонсън е осъден на няколко десетилетия затвор за опит за убийство на полицай. Миналата година, след 44 години прекарани зад решетките на нюйоркския затвор “Синг-Синг”, Джонсън излиза на свобода, за да се сблъска с напълно непознатия живот в 21 век. Животът е твърде различен от този, който помни американецът преди да влезе зад решетките.
Когато през 1975 г. присъдата на Джонсън влиза в сила, персоналните компютри съществуват единствено под формата на набор от сглобяеми платки, поръчвани по пощата от ентусиасти. Компанията Apple все още не е основана, в Америка има само три големи телевизионни канала, а интернет е на години разстояние.
Напред в бъдещето, в август, 2014-а – годината, в която 69-годишният Джонсън излиза от затвора. Смартфоните с тъчскрийн са навсякъде, по улиците се движат коли, захранвани от електричество, във въздуха летят дронове, а тениските могат да измерват кръвното налягане.
Шокът на бившия затворник от непознатата действителност е заснет от екип на телевизия Al Jazeera, който го отвежда на Таймс Скуеър в Ню Йорк.
Джонсън има чувството, че се е озовал в научно-фантастичен филм
в който всички са тайни агенти със слушалки в ушите. Той е пропуснал ерата на Стив Джобс и развитието на технологиите от последните четири десетилетия.
Когато е освободен от нюйоркския затвор, Джонсън получава документ за самоличност, документи, които описват криминалното му минало, $40 в брой и два автобусни билета. Но тъй като е изгубил връзка с роднините си, докато излежава присъдата си зад решетките, в момента той разчита на Fortune Society – неправителствена организация, която осигурява жилища и помощ на бившите затворници в Харлем.
“Затворът решава кога се гаси и пали осветлението. Всеки момент от деня е планиран. Когато си бил в затвора през по-голямата част от живота си, как може да се очаква да функционираш нормално като член на обществото?”, пита риторично д-р Марайке Лиен, професор по криминология от Harvard Kennedy School.
За Джонсън
всеки ден е свързан със сблъсъка му с непознатото
Той практикува тай-чи, медитира и помага в една от джамиите на Ню Йорк. Мечтата му е да отвори приют за жени, но тъй като няма никаква кредитна история, осигуряването на средствата за това е почти невъзможно. Бившият затворник ходи по улиците на Ню Йорк, наблюдавайки хората около себе си и привечер се връща в приюта Fortune Society преди вечерния час, който е в 9 часа.
Джонсън е част от малка група възрастни американци, прекарали по-голямата част от живота си зад решетките. През 2013 г. приблизително 3900 души са пуснати на свобода от американските затвори след като са прекарали там поне 20 години. Това е по-малко от 0,7% от всички затворници, освободени тази година. През ноември 2015 г. са освободени други 6 хиляди.
Според статистиката в периода 1999-2014, броят на затворниците на възраст над 55 години е нарастнал с 250%, докато тези, които са под тази възраст със само 8%. Възрастните затворници са само 3% от цялата популация през 1999 г., но през 2014-а година техният брой е нараснал до 10%.
Бившите затворници също така трябва да се научат да използват новите технологии, системата на градския транспорт, да отворят собствена банкова сметка и да правят прости житейски избори като например това каква храна да си купят от супермаркета.
Всички тези на пръв поглед елементарни дейности представляват огромна трудност за тях
Реформата на затворите е една от главните задачи на американската администрация в последната година на Барак Обама като президент на САЩ. В реч пред университета Rutgers Обама подчерта нуждата от програми за интегриране на затворниците в обществото, така че те да не се плъзнат по опасната плоскост на рецидивизма и да извършат нови престъпления.
Вижте историята на Отис Джонсън, заснета от Al Jazeera във видеото по-долу.
