Не обичам да чистя прозорци. Мразя тази част от домакинската работа от дъното на душата си.
Блестят! Тази седмица с хирургическа прецизност избърсах всеки квадратен микрометър остъкление. Преподредих всичко. Предстои разместване на мебелите.
Автотерапия. Изстъргвам присъствието ти от малкия свят, в който всяка вечер се сгушвам. Чегъртам, представям си капки мръсотия и влагам цялото си усърдие, за да ги залича. Не трябва да остане нищо.
Чистенето – тази любима абстракция
Когато нещо си отиде от живота ни, хващаме метлата и препарата за стъкло, за да изтрием оставените следи и отпечатъци. Физическите. Видимите. Тези, в които погледът се блъска на всяка крачка.
Изхвърляме, без да се замислим. В пристъп на гняв, на мъка, на болка, на отчаяние… Изхвърляме от омраза или пък от любов… А след това вкарваме нов порядък. Нищо не трябва да бъде на мястото, на което е било. Никога повече. Нищо не трябва да напомня за отминалото. Мястото на розите е в боклука!
С вътрешните “витрини” не е толкова лесно.
След всяко “чистене” остават петна от пръсти, независимо колко старателни сме били в търкането.
Някои са отвратително черни. Чудим се сами на себе си как сме ги допуснали. Парадоксално е – в душата на всеки от нас живее по един Монк, който харесва “чистите” хора, а останалите се опитва да държи на социално приемливо отстояние. И все пак…
Избледняват – бавно, но избледняват. И слава Богу!
Други обаче с времето стават още по-ясни – като съвършено реставрирани икони, с ярки и наситени цветове и прецизни детайли. Остават, за да напомнят, че твърде много неща са ни докоснали твърде дълбоко. Остават и се превръщат в защитни прегради. Не искаме никога повече да се повтаря – с никой друг, под никаква форма. Поне временно!
Заради тези отпечатъци се изхвърля най-много…
След някои хора можеш просто да изхвърлиш боклука и дори това ще е прекален жест на внимание. След други ти се иска да изкъртиш стените до бетон – с ясното съзнание, че дори това няма да е достатъчно. Обемът на изхвърления боклук е правопропорционален на разочарованието там, вътре.
Олеква малко, когато камионът погълне всичко в смрадливата си паст и завие зад ъгъла.
Едва след като приключи чистенето обаче, започва пречистването.
