През 2009 г., когато англичанката Бернадет Мърфи се пенсионира по здравословни причини, тя решава най-сетне да открие отговора на въпроса, който я измъчва от дълго време. А именно – каква част от ухото си е отрязал холандският художник Винсент ван Гог? Това се случва на 23 декември 1888 г. – година и половина преди да се самоубие. Това, което пенсионираната учителка по история на изобразителното изкуство Мърфи открива надхвърля всичките ú очаквания…
Биографията на великия художник, особено в последните години от живота му, винаги е била изпълнена с неясноти. Изследователите на живота и творчеството му твърдят, че
Винсент ван Гог е отрязал с бръснач единствено висулката на ухото си
През 2009 г. двама германски специалисти по история на изкуството дори излизат с невероятната теория, че Пол Гоген, който по онова време живее с Ван Гог в Арл, Южна Франция, отрязва част ухото му със сабя по време на разгорещен спор.
Инцидентът с ухото, който предшества самоубийството на Ван Гог близо година и половина по-късно, е една от най-големите мистерии в живота на художника.
Когато Бернадет Мърфи започва разследването си, тя избира за своя отправна точка Арл – френският град, в който живее и твори Ван Гог в последните години от живота си. Но архивите там съдържат единствено шепа документи, свързани с живота на художника.
Няма полицейски доклади във връзка с инцидента с ухото,
няма дори информация Ван Гог някога да е наемал къща там
Така Мърфи разбира, че за да напредне с разследването си, трябва да разшири обхвата му. Може би най-важната улика, която англичанката открива в архивите на Арл, е малка бележка, която я отвежда в Бъркли, Калифорния, където се помещава архивът на писателя Ървинг Стоун.
През 1934 г. Стоун написва Жажда за живот – художествена биография на Ван Гог, която затвърждава легендарния статут на твореца. През 1956 г. по книгата е заснет филм, с участието на Кърк Дъглас в ролята на Ван Гог.
Същата година списание LIFE публикува статия за филма, в която пише, че великият творец е отрязал цялото си ухо.
Читател на списанието изпраща писмо, в което оспорва това твърдение и редакторите публикуват отговор, в който цитират рисунка, нарисувана за Ървинг Стоун от някой си Феликс Рей.
Мърфи разпознава името незабавно. Рей е провинциален френски лекар от Арл, който преглежда и превързва
Ван Гог след въпросния инцидент
Първата мисъл на пенсионираната учителка е, че ако тази рисунка все още съществува. Тя трябва да я намери на всяка цена.
Мърфи преглежда архива на Ървинг Стоун, но не открива нищо в него. След време отново се свързва със служителите на архива и описва в детайли рисунката на отрязаното ухо. Не след дълго Мърфи получава имейл от Бъркли, че въпросната рисунка е открита в архива на Стоун.
Вижте още… Да спиш в леглото на Ван Гог
Тя е направена през 1930 г. на бланка с името на д-р Феликс Рей и е останала забутана сред стотиците документи повече от осем десетилетия. Така Мърфи окончателно доказва, че
Ван Гог е отрязал цялото си ухо
а не само висулката му, както твърдят биографите и историците повече от столетие.
Мърфи пази откритието си в тайна повече от пет години и го разкрива в наскоро публикуваната от нея книга Van Gogh’s Ear: The True Story. Рисунката на отрязаното ухо в момента е част от изложба в Музея на Ван Гог в Амстердам, озаглавена На ръба на лудостта. Тя вдъхновява два документални филма, заснети от PBS и BBC, които предстои да бъдат излъчени в следващите месеци.
Бернадет Мърфи няма особен опит като изследовател преди да се захване с мистерията около отрязаното ухо на Ван Гог. Най-голямото ú постижение е проследяването на родословното ú дърво, чиито корени водят в Ирландия.
Все пак тя успява да събере информация за повече от 15 хил. души от Арл, които са съвременници на Ван Гог и прави още едно важно откритие. Успява да идентифицира момичето, на което Ван Гог дава отрязаното си ухо – друга голяма мистерия, която препъва биографите на художника повече от век.
До неотдавна се смяташе, че художникът дава отрязаната част от тялото си на
проститутка на име Рашел
Мърфи обаче доказва, че меко казано странният “подарък” е направен на прислужница в публичния дом на име Габриел Берлатие.
Може би най-необичайното в цялата история е отношението на Мърфи към самия Ван Гог.
“Надявам се да не шокирам хората, ако кажа, че не харесвах особено Ван Гог, преди да запона да проучвам мистерията с отрязаното ухо. За мен той беше малко старомоден. Но когато човек се запознае с историята му, прочете писмата му и си даде сметка как се е борил с психично заболяване, той неминуемо се привързва към него”, обобщава Мърфи.
