Само ти, залезът, безкрайната вода и дъската. Керваните плажуващи вече са се изнесли от плажа с всевъзможните надуваеми атрибути. Морето е празно и успокоено, а ти се плъзгаш безшумно и устремено към хоризонта. Времето сякаш спира. Престава да съществува като понятие, а само като елемент от него през теб преминава лекият ветрец, солени пръски се разбирават в черната ти кожа и слънцето я гали с последните си красиви лъчи. Чувстваш се свободен и безкраен и по религиозно горд, все пак стоиш с лекота върху водата. Такова приблизително е усещането, когато си върху падъл борда.
Ако погледнем исторически падъл бординга е бил разпространен от Африка до Южна Америка преди хиляди години под една или друга форма. Античните хора са имали канута, дъски и всякакви други дървени изделия, приспособени за придвижване във вода посредством голяма дълга пръчка. На тях са ловили риба, пътували, водели война и дори “яздели вълни”.
В някои части на Африка воини са използвали копията си или дълги пръчки, изправени върху своите канута, за да се придвижват безшумно из вражеските територии. Има доказателства, че след края на уловния ден, перуански рибари са използвали тръстиковите си канута именно, за да покарат върху вълните за забавление.
Снимка: http://www.supworldmag.com/
Модерният вариант на падъл борда
се заражда в Хавай през 1940 г. Според сайта supworldmag.com няколко сърф инструктори се качили на дъските си, за да имат по-добра видимост към учениците си, като от време на време хващали вълни и използвали гребла, за да насочват дъските си.
Един от тях, Боби Ахой, пострадал при автомобилна катастрофа. Травмата не му позволявала да плува или да седи на колена. Затова Боби се изправил върху дъската си с цигара в ръка, камера на врата и гребло, с което се придвижвал до сърф зоната, давайки инструкции на другите. Брат му и баща му също се изправяли върху дъските си от време на време. И така се родил Beach boy сърфингът.
През 1980 г. британският сърфист и фотограф Джеймс Дейвис посетил Хавай и успял да направи един от малкото кадри на този чудак Боби Ахой, изправен върху сърфа с гребло в ръка. Боби бил със странна шапка и особено облекло, но
карал сърф прав
Братята Ахой представили своето “забавление” на Джон Запотоки, който през 1940 г. попаднал в Хавай и безвъзвратно се влюбил в океана. След като видял всички момчета изправени на дъските си и с гребла в ръцете, Запотоки никога повече не оставил греблото.
Джон, който може да се нарече бащата на падъл бординга, бил атлет, занимавал се с плуване, гмуркане, падъл бординг, карал кану. С течение на времето се превърнал в такава икона сред “плажните момчета”, че му дали прякора Пърл Дайвър.
Джон е най-възрастният Sup сърфист на света (SUP – Стенд ъп падъл – сърф, който се кара в изправено положение с гребло – б.а.) и
най-възрастният практикуващ сърфист
по бреговете на Уайкики. Той все още яхва вълните по няколко пъти седмично и е жива легенда за съвременните сърфисти.
В началото на 20-и век спасители от Тел Авив ползвали дъска с широчина 5 метра и двойно гребло, за да стигат до давещия се. Това им позволявало да се придвижват бързо и да имат добра видимост през цялото време. Понякога, докато упражнявали нови спасителни техники, сърфирали, въпреки че дъската не била пригодена за това.
През 2004 г. Ветеранът от Виетнам Рик Томас пренася падъл борда в Калифорния, където вече имало сърфисти, практикуващи този вид сърф. Но според Боб Лонг от Mission surf (един от най-известните сърф магазини в Сан Диего – б.а.) те били нива под Рик Томас и всъщност той е човекът, който прави този спорт световно известен.
Стенд ъп падъл бордингът е глътка
свеж въздух в сърф индустрията
Сърфирането се превръща в комерсиална машина за пари, безчувствена, високомерна, елитарна. Всички от Канзас до Калифорния носят сърфистки дрехи, говорят на сърфистки жаргон, но не са приети в редиците на добрите. “Местните” отбягват всеки, роден на повече от 5 мили от бреговете, заклеймяват го като “ексцентричен” и го разкарват от плажа.
За разлика от класическия сърф, падъл бордът завладява с очарованието си всякакъв тип хора. Дори такива, които никога не са се качвали на сърф. Позволява им да откриват и изучават нови “води”, да се отделят от претъпканите модерни плажове и предлага много голяма гама от места и условия за каране. В действителност падъл бордистите бързо осъзнават, че думата “сърф” може да бъде извадена от пейзажа и откриват в падъл борда лично време и свобода. Без състезания и
мерене на мускули
Из цяла Америка, а вече и в Европа и Австралия, почитателите на морските спортове започват да заменят канутата и каяците с падъл бордове. Бреговата охрана на САЩ дори класифицира дъската с гребло като отделен плавателен съд. Поради тази причина, когато карат извън сърф зоните, почитателите на падъл борда вече трябва да носят специални устройства.
На пазара днес се предлага огромно изобилие от дъски – надуваеми или твърди, тежки или леки, шарени или семпли. Ако решите да изберете дъска за забавление на цялото семейство, изберете я така, че да издържа най-тежкият човек от фамилията плюс малко дете, което може да се вози седнало на носа на дъската. Изборът трябва да е съобразен и с това дали ще карате в
спокойни или бурни води
дали имате достатъчно пространство, за да транспортирате дъската си и т.н.
Изправен върху дъската, човек има страхотна видимост както над водата, така и под нея. В началото, докато още се учите да балансирате на дъската, гледката, която под водата може да стимулира запазването на баланса ви. Особено когато отдолу се мерне голяма синкава медуза. Разбира се, по-ниските и леки хора ще се научат да стоят изправени по-бързо, но с правилната дъска всеки може да се наслаждава на този спорт.
А освен че е невероятно приятен и отпускащ, той е и страхотно упражнение за цялото тяло. Загребването във водата оформя и натоварва всички мускули. А какво по-хубаво от това да се наслаждаваш на красиви гледки, докато работиш за здравето и красотата си, нали?
