Паисий Светогорец, известен още като Стареца Паисий, е един от многото отшелници, прекарали живота си в Света гора на Атонския полуостров.
Приживе Стареца се превръща в мъдър водач за поколения хора, изпаднали в беда. Открил дълбочината, но и простотата на човешкото съществуване, той щедро раздава знанието и съветите си на всички, които са готови да ги приемат. За Стареца Паисий Светогорец хора, които са го посещавали твърдят, че имал невероятни способности. Такива, които сме свикнали да вярваме, че притежават само гадателите, ясновидците или избрани пророци като Баба Ванга, например. Той е един от малцината избрани, на които са се случвали чудеса и които сами са правели такива.
Паисий Светогорец
е роден на 25 юли 1924 г. във Фараса, Кападокия. Не след дълго семейството му емигрира и се заселва в Гърция. Малкият Арсений (както е светското име на монаха) имал девет братя и сестри, всичките по-големи от него. От съвсем малък мечтаел и с цялото си сърце се надявал да стане истински свят монах. Сам си издялкал дървен кръст и не спирал да се моли от сутрин до вечер.
След като завършва основното си образование, Арсений работи известно време като дърводелец, след което идва ред и на военната му служба. През 1945 г. е призован да влезе в редиците на армията, където е отличен за изключителната си смелост. Винаги бил готов да жертва собствения си живот, за да спаси този на някой от другарите си.
Веднага след отбиването на военната си служба бъдещият светец Паисий Светогорец посещава Атон за първи път. Постепенно това място толкова го привлича, че той решава да остане завинаги там и да отдаде живота си на него и на всички хора, които се тълпят, за да се срещнат лично с него.
На 12 юли 1994 г. Паисий предава Богу дух, след като претърпява тежка операция. През 2015 г. той официално е причислен от Вселенската патриаршия към сомна на светците.
Днес Lifebites.bg подбра за вас няколко мъдри мисли от поредицата Слова – том 4, носещ наименованието За семейния живот.
Техен автор е обичаният и премъдър Паисий Светогорец:
ЗА РОДИТЕЛСТВОТО
“Родителите трябва да дадат на детето си да разбере, че както са го пазели, когато е било по-малко да не се опари, така и сега, когато е пораснало, съществува друг огън”.
“Когато е необходимо, майката трябва да постъпва строго с детето си. Не е полезно за него, когато тя лесно минава на негова страна и се съгласява с него, уж за да не го огорчи”.
“Родителите трябва да се грижат децата им още от малки да се учат да поемат отговорност за себе си. Да вършат в семейството някоя работа, която могат, да не искат всичко наготово. Иначе ще им бъде трудно, когато пораснат”.
ЗА НЕДОВОЛСТВАНЕТО
“Когато човек не се оплаква за някое затруднение, което го е споходило, но прославя Бога, тогава Дяволът се пръска от яд и отива при някой друг, който се оплаква и недоволства, за да обърка още повече живота му. Защото колкото повече човек недоволства, толкова повече съсипва себе си”.
“Хората днес направиха живота си труден, защото не се задоволяват с малко, но постоянно преследват материалните блага. Обаче който иска да живее истински, духовен живот, преди всичко трябва да се задоволява с малко”.
ЗА ТРУДА
“Трудът е благословение, дар Божий. Дава бодрост на тялото, свежест на ума. Ако Бог не бе дал труда, човекът би мухлясал. Работливите хора дори на старини не спират да се трудят. Ако спрат да работят, а все още имат сили, ще ги обземе меланхолия. Това е смърт за тях”.
“Днес много хора се измъчват, защото не обичат работата си. Гледат кога ще стане време да си ходят. А когато има ревност към работата и на човек не му е безразлично това, което прави, тогава колкото повече работи, толкова повече расте хъсът му за работа. Бива обзет от работата си и когато дойде време да си ходи, казва: “Кога мина времето?”. Забравя и яденето, и съня, забравя всичко. И да не е ял, не му се яде; и да не е спал, не му се дреме, а се радва, че не спи. Не се измъчва от глад или дрямка. За него работата е празник”.
“Основата на всичко е в това: умът винаги да работи и да ражда решения. В противен случай човек си остава недоразвит и губи времето си напразно”.
ЗА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТИТЕ
“Най-доброто лекарство за всяко наше изпитание е по-голямото изпитание, което преживяват събратята ни. Стига да го сравним с нашето, за да видим голямата разлика между тях и голямата любов, която Бог е показал към нас и е допуснал за нас малко изпитание. Тогава ще му благодарим, ще ни заболи за другия, който страда повече и ще се молим със сърдечна молитва Бог да му помогне”.
“Много ценно нещо е здравето, но доброто, което може да се придобие чрез болестта, здравето не може да го даде!”
“За някои болести е нужно само малко търпение и Бог ги допуска, за да даде на човека малка награда и да му отнеме някои недостатъци. Защото телесната болест помага при лечението на духовната болест”.
ЗА ЖИВОТА
“Светската учтивост може да бъде много вредна, защото в нея има и лицемерие. Според външното си държание човек може да изглежда като един съвършен светец, но когато се разкрие вътрешният му свят, да се окаже нещо съвсем противоположно”.
“Често пъти дангалакът (Дяволът – бел.ред.), понеже знае от опит, че ще получим духовна помощ на някой празник, в същия ден, или още от навечерието, предизвиква някое изкушение, нали е изкусител – и разваля цялото ни настроение и разположение”.
