Най-величественият и художествен паметник в София и България въобще. Така Никола Ганев нарича паметника на Цар Освободител в своята книга Паметниците на София, публикувана през 1936 г. И никой не може да оспори това негово определение. Освен че е една от емблемите на столицата ни, 12-метровият монумент
в сърцето на София
е истинско произведение на изкуството, за чието построяване средства събира целият български народ.
Идеята възниква през 1898 г., когато Поборническо-опълченската организация създава специален комитет, за чийто председател е избран революционерът Стоян Заимов. Комитетът се нагърбва с организацията за направата и монтирането на паметник, който да изразява признателността на българите към руския народ в лицето на неговия император Александър II. Той е наречен Царя Освободител не от предците ни, а от руските мужици след края на Кримската война заради отмененото от него крепостно право.
Година по-късно организационният комитет вече е обявил конкурс за изграждане на монумента и е разпратил условията му до най-добрите художествени академии в Европа. Още на първото си заседание Десетото обикновено народно събрание взема решение да дари
300 хил. златни лева
В набирането на средства се включва и Княз Фердинанд, който прави вноска от 50 хил. лв. Средства се събират и от продажбата на специално емитирана за целта пощенска марка с образа на руския владетел, както и от помощи.
Инициативният комитет определя мястото, където ще се издига паметникът и обявява сумата от 300 хил. франка, която ще бъде изплатена на създателя на фамозния монумент. Освен фигурата на Царя-Освободител на паметника трябва да присъстват още няколко други – тези на генералите Скобелев и Гурко, на граф Николай Игнатиев и на Великия Княз Николай Николаевич. Друго задължително условие в конкурса е на барелефите да са изобразени и най-малко четири от важните събития от Освободителната война на страната ни, пише в книгата си Никола Ганев.
Журито, председателствано от Фердинанд, е съставено от хора от сой. Освен известни български художници като Иван Мърквичка и Антон Митов, участват и международни авторитети като проф. Антонен Мерсие от Парижката художествена академия, колегата му от Римската художествена академия Етторе Ферари и руският проф. Роберт Бах. Интересът към конкурса за
паметника на Цар Освободител
е завиден. В София пристигат 120 големи сандъка с макети на скулптури с общо тегло около 22 тона.
“Най-големият от тях е тежал 2 600 кг., а най-малкият— 100 кг. Проекто-моделите били изложени за публиката в Княжеския манеж в продължение на 15 дни — от 1 до 15 септември”
– пише Никола Ганев.
За участие се записват общо 90 творци, но проекти изпращат 31 от 13 държави. Най-активно е участието на френските скулптори. Парижани изработват и изпращат общо 9 макета. Конкурсът обаче печели италианец. Проектът на потомствения флорентински скулптор Арналдо Дзоки* е № 11, с мото Рома.
Работата му вече е позната у нас. Дзоки е автор на друг емблематичен паметник в България – паметника на свободата в центъра на Севлиево, тържествено открит на 8 септември 1894 г.
“Одобреният проекто-модел на Арналдо Цоки, макар във външно отношение да отстъпвал на някои по-големи и по-внушителни проекто-модели, които на пръв поглед примамвали и ласкаели окото, по своя
дълбок замисъл и идея
по вярно изобразените и пълни с живот и движение фигури и събития от Освободителната война, които са се врязали в душата на всеки по-интелигентен българин, стои над всяка похвала. И ние се учудваме днес, когато виждаме този замисъл и тази идея, въплътени в бронз, че един италианец, чужд на нашия и руския национален дух и бит, е можал да изпълни с такава вещина и умение възложената му задача!”, пише през 1939 г. Ганев.
Антонен Лару и Гастон Мале е класиран на трето място.
Основният камък на паметника е положен на 23 април 1901 г., Гергьовден.
“Днес българският народ с издигането на паметника, който на вечни времена ще свидетелства за мъжественото самоотвержение на Царя-Освободителя, излиза от проходящата атмосфера на страсти и егоизъм и дава доказателство, че едно от най-възвишените и благородни чувства — признателност вълнува струните на неговото сърце.
Аз го виждам вече този величествен паметник, излят от лептата на целия български народ.
Ще расте столицата, ще се развива културно и политически народът, а великият Цар, от висотата на своя пиедестал, със същата благост и спокойствие ще следи за развитието на България.”
– казва в своята реч тогава Княз Фердинанд.
В същия ден организационният комитет открива подписка за събиране на дарения, тъй като са нужни още средства, които да покрият разходите около изграждането на паметника. Освен обикновени граждани, откликват и всички столични общини. Така са събрани последните 50 хил. за изграждането на
мащабния монумент
“Паметникът Цар Освободител бил започнат и, благодарение на обилните средства, с които разполагал още от началото Комитетът, бил довършен преди срока, а тържествено открит и осветен на 30 август, неделя, 1907 г.”, пише Никола Ганев.
В книгата си Ганев предоставя подробна информация за разходите по изграждането на паметника. За него са изхарчени “всичко 400 хил. златни лева, от които 340 хил. лв. са били дадени на скулптора Арналдо Цоки и 60 хил. изразходени по произвеждането на международния конкурс”.
Тържеството за откриването на паметника на Цар Освободител се превърнало в събитие на годината. В София пристигнали знатни гости от Русия – “начело с Великия княз Владимир Александрович, син на Цар-Освободител, жена му Великата княгиня Мария Павловна и неговия син, княз Андрей Владимирович” – добавя Ганев.
110 г. по-късно паметникът на Цар Освободител продължава да бъде едно от най-впечатляващите и ключови места в българската столица. С елегантността си, с историята, която разказва, с голямата гранитна плоча с надпис “ЦАРЮ-ОСВОБОДИТЕЛЮ, ПРИЗНАТЕЛНА БЪЛГАРИЯ” и със спомена за една идея, която е обединила целия ни народ.
*Името на Арналдо Дзоки може да бъде срещнато по няколко начина – като Арнолдо Дзоки и Арналдо Цоки.
