Случи ми се. За първи път. Позволих си го. Заради мен. За мен. Защото исках. Защото отказах да устоя на изкушението. Защото желанието беше по-силно от страха от неизвестното. Защото се замислих за кратко – само за да реша, че няма да се замислям. Защото вярвам. Защото имам сила за всичко, което ме чака отвъд. Защото мога…
За първи път в косата ми проблясва сребро
Достатъчно, за да знам, че го има. Недостатъчно, за да се опитвам да го прикрия. Още не. Носи ми усещане за романтика. Не остарявам. Има го заради първите пъти. Заради това, че се осмелих. Сигурна съм.
Много първи пъти се случиха напоследък. Много първи пъти си случих. Заради тях се усмихвам по-широко, а в погледа ми понякога проблясват искри. По-често казвам да. По-лесно казвам не. По-рядко се примирявам. И дори се изненадвам, а това е безценно.
След това винаги е интересно. Различно. Ново. Неочаквано. Понякога красиво. Понякога грозно. Миг по-късно става познато. Преживяно. Преодоляно. Късче страх по-малко. Късче ново можене. База за осъзнат избор при следваща ситуация. Желание…
Харесва ми. Харесвам се
За първи път! Защо толкова се страхуваме да правим непознати неща за първи път, да се срещаме с непознатия в себе си, да го провокираме?
Всички сме многолики, същества на крайностите, често съчетание от противоположности. Не маски. Лица! Нашите лица. Някои обичаме, други са ни удобни, трети са представителни. Четвърти пазим в тайна. Пети лишаваме от кислород. За да бъдем едноцветни. Не непременно сиви, просто едноцветни. От страх? От мързел? Без причина? Без логично обяснение?
А първият път носи
красотата на непознатото
на неочакваното, понякога на това, което не си си и представял, че съществува. Щипка неверие по-малко. Обогатяване. И макар че понякога наистина идва с грозно лице, се усмихва на тръгване. Заради онова, което е посял или извадил от теб, а то неминуемо е по-добро – за теб.
Понякога първият път е среща с нечия чужда нормалност – различна от твоята, шокираща, изненадваща, немислима. Такава, от която ти се иска да избягаш. Такава, в която ти се иска да потънеш. Друг път е магия, която се превръща в реалност и се издига до желание… за още.
А после полека се превръща в сребро. От смелост. От много първи пъти. От много първи срещи с другия в теб. От любов… към теб.
