Преди няколко месеца в България бе публикувана една забележителна книга – Загадките и времената на Българан е галант. Неин автор е известният изследовател на киното, журналист и писател д-р Петър Кърджилов. В нея той представя историята на първия български филм и годините, в които той е създаден. Книгата Загадките и времената на Българан е галант е меко казано впечатляваща – 736 страници, 582 илюстрации и библиография от 1926 източника, с 1026 имена и 421 заглавия на филми. Но може би най-впечатляващото в нея е, че тя слага край на продължилия десетилетия спор за рождената година на българското кино.
Д-р Петър Кърджилов е роден през 1950 г. в Стара Загора. Завършил е кинознание във ВИТИЗ, в класа на легендарния кинокритик Тони Андрейков. Работил е в Българска национална филмотека, в Националния съвет за радио и телевизия и Българска национална телевизия. Асоцииран член е на сектор Екранни изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН. Д-р Кърджилов е автор на повече от 20 книги, художествена литература и изследвания, девет от които са посветени на ранната история на българското кино.
Lifebites разговаря с д-р Кърджилов за “може би най-драматичната загадка в историята на националното ни кино” и за това защо е важно да знаем годината, в която е създаден първият български филм.
Д-р Кърджилов, кога и от кого е заснет първият български игрален филм Българан е галант?
Първият български игрален филм Българан е галант е заснет през лятото на 1914 г. в София от екип на столичното кино Модерен театър, където бива показан за първи път на 12 януари 1915 г. Продуцент на тази кинокомедия е унгарецът Аладар Оттай (Остерайхер), основател и собственик на Модерен театър.
Оператор е испанецът Гаетано Пие де Флорес, тогавашният прожекционист и същевременно кинооператор (снимач) на киното. Изпълнител на главната мъжка роля (тази на Българан) е българският театрален актьор Васил Гендов (1891–1970), който е най-вероятният сценарист и режисьор (постановчик) на творбата. Главната женска роля претворява актрисата Мара Миятева (1883–1926), а второстепенните роли са поверени на Методи Станоев, Тодор Стамболиев и италианеца Антонио дел Белло, служител в администрацията на Модерен театър.
Спорът за рождената дата на българското игрално кино не е от вчера. Защо е толкова важно да знаем точната година?
В протежение на десетилетия спор няма. Първоначално (през 1924 г.) Васил Гендов уверява, че Българан е галант е осъществен и демонстриран през 1909 г. По-късно (през 1949 г.) той променя “версията”, твърдейки, че това е станало през лятото на 1910 г. През 1960 г. киноисторикът Александър Александров (1926–2009) неопровержимо доказва (посредством документални свидетелства, открити лично от него в периодичния печат), че премиерата на филма се е състояла на 12 януари 1915 г. Оттогава започва спорът, който наистина “не е от вчера”. Той се “точи” повече от половин век, за да му дойде в крайна сметка времето, когато бе окончателно решен.
Що се отнася до
точната рождена дата на българското игрално кино
признавам, че за целокупното човечество тя изобщо не е важна. Нещо повече – никой не се интересува от нея. Но за нас, българите, е от значение така, както за всеки отделен човек е от значение неговата рождена дата. Толкова влиятелна, че според астролозите определя нашия характер, качествата и недостатъците ни, дори житейската ни съдба…
Затова и съвременните статистици включват рождената дата в нашия ЕГН – цифровата персонификация на индивида. Без да знае кога е видял за пръв път белия свят, човек не знае откога започва неговото начало, от кого води своето потекло… А за историята и началото, и потеклото са важни.
Книгата Загадките и времената на Българан е галант е впечатляваща – 736 страници, 582 илюстрации, библиография от 1926 източника, с 1026 имена и 421 заглавия на филми. Колко време ви отне този епохален труд?
Ако кажа, че цял живот съм писал тази книга, няма да е вярно. По-точно е да се каже, че през целия ми професионален живот съм вървял към нея. Самото писане се случи през последните три години. Но си спомням, че ползвах мои бележки, правени в началото на 80-те години на миналия век, т.е. преди около 40 години!
Какви са “времената”, в които е създаден първият български филм Българан е галант?
В заглавието на книгата умишлено използвах множественото число – “времената” – с желанието да припомня причината за “спора”. Участниците в който наистина “разполагат” сътворяването на филма в две различни “времена”. Единият (Гендов) – в мирновременната, тиха и кротка 1910 година, а другият (Александров) – в бурното лято на 1914 г. (когато започва Първата световна война). Тогава светът ври и кипи.
Нажежена е обществената атмосфера и в България, където избухва т.н. Антигръцко движение. Особено силно е то в София. Там огромната тълпа, събрала се да изрази своето отрицателно отношение към тогавашното гръцко правителство, репресиращо “българския елемент” в онази част от Македония, останала в пределите на южната ни съседка след Междусъюзническата война (1913), изразява своя гняв по най-вандалски начин.
“Превзета” и “побългарена” е гръцката църква
изпотрошени са заведения и складове, притежавани от гръцки поданици, нападнати са домове на обикновени гърци… На 28 май е атакуван и Модерен театър, след като собствениците му биват обявени за гърци. Никога в своята дотогавашна (над петгодишна) история институцията не е била тъй драматично притисната към стената. И за да успокои духовете, и за да защити доброто си име, управата на киното предприема десетки ходове. Завежда дела, свиква “анкетни комисии”, публикува финансовите си книжа, дава многобройни обяснения в печата, жалва се пред държавници, политици и дипломати, флиртува с журналистите, сваля от рафтовете филми “от нашето славно минало”, отразява военно-патриотични мероприятия…
Един от тези хем дръзки, хем отчаяни ходове ще да е било и решението да се заснеме за първи път български игрален филм! Тъкмо погромът ражда тази идея. Тъкмо в тази напрегната обстановка бива сътворен Българан е галант…
Без съмнение, за да успеете в нещо толкова грандиозно, е трябвало да имате огромна мотивация. Каква беше тя?
Истината! Търсенето на истината, достигането до нея… А и желанието да споделя натрупаните през годините професионални познания, които след физическата ми смърт ще изчезнат навярно безвъзвратно, с млади хора, които все още не притежават такива знания. Надявам се също, може би наивно, че споменатите от Вас многобройни илюстрации и богата библиография ще помогнат на тези, които един ден ще тръгнат по моя път. Той няма да бъде лек, ала с помощта на информацията, заключена в книгата, ще е може би малко по-къс и по-успешен…
Имаше ли трудност, с която не успяхте да се преборите по време на работата ви върху книгата?
Имаше. Не успях да открия пряко, директно, абсолютно неопровержимо доказателство, отнасящо се за времето, когато Българан е галант е бил заснет. Всички доказателства, които предлагам, са логични, конкретни, недвусмислени, ала косвени!
Кинокритикът Александър Александров е първият изследовател, който през 1960 г. публикува статия, в която доказва, че Българан е галант е излязъл на екран през 1915 г. По онова време Васил Гендов е все още жив – как е приета тази статия от него?
Болезнено. Основен участник в сътворяването на Българан е галант, Васил Гендов десетилетия наред е възприеман като пазителя на информацията за филма и носителя на абсолютната истина за него. Той е безспорният авторитет в тази област, той е Властелинът на спомена! И най-неочаквано Александър Александров разбива градената с години кула, огласява, че “царят е гол”, а дори (макар и индиректно) обвинява Гендов в лъжа и фалшифициране на историята…
Васил Гендов твърди, че Българан е галант е показан за пръв път през 1910 г.? Умишлено изопачаване на истината или просто слаба памет е това?
Въпросът надхвърля ръста на моята компетентност. Аз съм изследовател на историята на ранното българско кино, а не психоаналитик или “детектор на лъжата”. Факт е, че Васил Гендов изопачава истината. Но също толкова неоспорим е фактът, че прави това един-единствен път – във връзка с “датировката” на Българан е галант. Дали е било умишлено? Не зная.
Предполагам само, че е обитавал свой собствен свят, в който “нещата от живота” са били такива, каквито той ги е виждал, или такива, каквито той е искал да бъдат… В останалата част от неговите мемоари, озаглавени Трънливият път на българския филм (1949) Гендов е безукорен по отношение на фактите. Включително и към тези, отнасящи се за Българан е галант. Затова приемам неговите спомени за първата писмена история на българското кино. Безспорен е и приносът на Васил Гендов за полагането на основите на българското филмопроизводство и неговото по-сетнешно развитие!
Васил Гендов умира през 1970 г. Имали ли сте шанса да се срещнете с него на живо?
За съжаление, не. Но се познавах добре с кинокритика Тодор Андрейков, който дълги години бе работил и дружил заедно с Гендов. Тъкмо от г-н Андрейков съм чувал многобройни истории за Патриарха на родното кино.
Според някои сведения копие от Българан е галант е запазено от съпругата на Аладар Оттай – собственикът на кино Модерен театър. Имате ли надежда, че някога, някъде, ще бъде открито копие от филма?
Имам. И то не само защото вярвам в правотата на мисълта: “Надеждата умира последна”, а защото се надявам на инициативността на млади хора като вас…
Кинокритикът проф. Александър Грозев твърди, че “с Българан е галант е свързана може би най-драматичната загадка в историята на националното ни кино”. Смятате ли, че сте успели да разрешите поне отчасти тази загадка с вашата книга?
Да, смятам, че съм я разрешил. И не “отчасти”, а изцяло! Всеки, който прочете книгата ми, ще се убеди в това.
Преди време Lifebites.bg писа за съдбата на старите софийски сгради, като спомена и тази на Съселов, която е едно от основните места на действие в Българан е галант. Днес тази къща я няма, както го няма и филмa. Виждате ли някаква симптоматична връзка между двете неща?
Въпросът ви, както се казва, е риторичен – той не само съдържа отговора в себе си, но и е логично потвърждение за съществуването на тази връзка. Немукаятлъкът, незаинтересоваността относно нашето минало водят до тези непоправими последици. Така затваряме кръга и се връщаме на вашия втори въпрос: Защо е толкова важно да знаем точната година? Ами тъкмо затова…
Вижте римейка на първия български филм Българан е галант, заснет през 1998 г. от режисьора Юлиан Минков.
