Патрис Льоконт: Приятелството е крехка скъпоценност

Можете ли до края на седмицата да ме запознаете с най-добрия си приятел? Наистина ли имате такъв? Позволявате ли на самотата да ви приклещи в ъгъла? Това са водещите въпроси във филма на френския режисьор Патрис Льоконт Моят най-добър приятел (My best friend, 2006). Въпроси, които са особено актуални във времената на “разприятеляването” и виртуалното сближаване, когато уж сме приятели с всички 1873 души във списъка ни във Фейсбук, но всъщност сме безкрайно сами. Както се казва в диалог от филма:

“Бруно: Срещаш хора, посвещаваш им време, разкриваш им душата си, а после – бам – изчезват!
Франсоа: Ха, кой го казва! Та ти общуваш с лекота и се сприятеляваш с всеки срещнат!
Бруно: Всеки е същото като никой. Повярвай ми, винаги сме сами.”

Имаме ли истински приятели или без да осъзнаваме жертваме безценните отношения с другите в името на мимолетния успех. Кое е по-важно – кариерата или топлата прегръдка от любим човек в тежък момент, колко струва приятелството.

Зададох тези въпроси на режисьора Патрис Льоконт. А той ми каза:

“Рецептата да избегнеш самотата и да откриеш най-добър приятел е проста. Трябва да си внимателен с другите. За тази цел е нужно да отделиш малко повече време. Не трябва да чакаш другите да ти обърнат внимание, трябва да направиш първата крачка, да си отворен към света.
     
В наши дни с новите технологии общуваме много. Никога не сме комуникирали толкова. Но един имейл не може да те прегърне. Комуникацията в интернет и по телефона не е толкова важна, колкото човешкият директен контакт с хората. Ние не сме виновни, епохата ни притиска, кара ни да препускаме. Има много хора, които ѝ се подчиняват и се затварят в себе си.”

Филмът му, който е сред моите любими, започва брутално – кара те да се замислиш колко души биха дошли на твоето погребение. Главният герой отчаяно се опитва да събере приличен брой гости за своето. Хваща се на бас с колегите си, че до десет дни ще ги запознае с най-добрия си приятел. Но се оказва повече от самотен, непохватен в общуването и сприятеляването, влюбен в себе си, имуществото и бизнеса си.

Започва да ходи дори на курсове за приятелство, за да спечели баса, но нищо не помага. И така до една неочаквана случайна среща… Но няма да ви разказвам филма, вижте го сами. А ето какво още ми сподели Патрис Льоконт:

Патрис, какво е приятелството за Вас?

Приятелството е крехка скъпоценност. Коства ти много време, себеотдаване, малки и големи жестове. Изгражда се бавно, трудно, изглаждат го проверките на времето. А се чупи за миг, рухва за секунда.

Имате ли най-добър приятел?

Не, не е конкретно един. Имам много приятели.

А най-любим филм от вашите?

Не мога да определя. Понякога си казвам Момичето на моста, друг път – Съпругът на фризьорката. Предпочитам зрителите ми да имат любими мои филми. Аз нямам любим.

Какво Ви вдъхновява да създавате толкова много филми с различни интригуващи сюжети?

Страстта към киното, енергията да творя. В основата на всичко е желанието да споделям  историите, които ми хрумват, емоциите, забавните моменти, мечтите.  Бих могъл да избера да не споделям, но е по-малко забавно и е егоистично, не искам да запазвам само за себе си това, което преживявам. Харесва ми да общувам.

Защо казвате, че се стремите да правите леки филми?

Често казват, че леките за гледане филми са лоши. Напротив, аз смятам, че това е качество, а не недостатък. Аз не искам да правя тежки филми. Искам филмите ми да приличат на шампанското – лека напитка, която все пак оставя следа.

Най-важният житейски урок, който научихте?

Научих, че най-важното нещо в живота е уважението към другите. Всъщност това е и най-важното за едно приятелство, за една романтична връзка, за колегиалните отношения. Трябва да уважаваме хората, които са до нас. И ако всички носят това послание в ума и сърцето си, животът ще бъде по-хубав.

Прочетете още… Приятели – за по-щастлив и смислен живот