BBC го определя като „комбинация между Индиана Джоунс, Джеймс Бонд и Греъм Грийн”. В действителност той е един от най-големите писатели на своето поколение. Животът на сър Патрик Лий Фермор е изпълнен с приключения и част от тях се случват в България.
[ Първата част от разказа ни за приключенията на англичанина може да прочетет тук]
След като заминава от Русе за Букурещ, Патрик Лий Фермор прекарва няколко изпълнени с приключения месеци в румънската столица. Местната бохема го посреща с отворени обятия и той се чувства отлично. Но това не е достатъчно, за да го накара да забрави крайната си цел – Истанбул. На 14 ноември сутринта Фермор напуска Букурещ с влак за Варна.
Фермор описва Варна в дневника си като “депресиращо място през зимата, подобно на всички крайморски градове.” Но в морската столица Фермор среща Георги Гачев. Той е стар негов приятел от Велико Търново, който му предлага да остане в неговата квартира.
Фермор също така се свързва с британския консул във Варна. Франк Бейкър и съпругата му Ева канят пътешественика на обяд и му подаряват няколко книги. Двойката има 3-годишен син, който по-късно ще стане известният английски актьор Джордж Бейкър. Именно него Иън Флеминг първоначално харесва за ролята на Джеймс Бонд, но той отстъпва мястото си на Шон Конъри заради други ангажименти.
Една вечер Фермор се прибира в квартирата на Георги Гачев пиян, след поредното парти при Франк и Ева Бейкър и започва да вдига адски шум.
Това вбесява българина, който грабва ножа на Патрик Лий Фермор и замахва към него, като го порязва по рамото
Англичанинът успява да събори Гачев на земята и да му отнеме оръжието. Гачев му се извинява, двамата отиват на обяд, напиват се и забравят инцидента.
На 1 декември Патрик Лий решава да вземе кораб до Бургас, но след като не намира такъв решава да тръгне пеша. Решени да го изпратят подобаващо, Георги и дванадесет от неговите приятели организират парти в изоставена рибарска барака на плажа, където пият цяла нощ и свирят на гайда, гъдулка и кавал. Накрая всички заспиват в купчина стари рибарски мрежи.
На другия ден Фермор продължава пътуването си сам. Късно вечерта, докато се опитва да премине по стръмни скали, в близост до морето, Фермор се подхлъзва и пада във водата. Той едва се спасява от удавяне и с разбито чело и разкървавен палец се изкатерва обратно по скалите. Пътешественикът вижда светлина на петдесетина метра от брега и тръгва към нея.
Когато пристига, Фермор се натъква на необичайна гледка – светлината идва от пещера, в която дузина гръцки рибари и български овчари със стадото и кучетата си, ядат леща около огън, накладен с тръни. Фермор отронва с последни сили едно вяло “Добър вечер” и сяда край огъня. Той съблича и изсушава дрехите си и обръща няколко ракии, за да се стопли. Лещата е на привършване, но един от гръцките рибари му изпържва скумрия.
Фермор става свидетел на необичайно зрелище
Коста, един от гръцките рибари започва да танцува под звуците на гайдата и накрая захапва софрата за единия й край, вдига я във въздуха и започва да танцува с нея, като се върти като дервиш.
Фермор пристига в Бургас на 5 декември. Там, по препоръка на семействата Толинтън и Бейкър, пътешественикът се среща с местния британски консул Антъни Кендъл и българската му съпруга Мила. Кендъл идва в Бургас през есента на 1920 г. и става първият английски вицеконсул след Първата световна война. Кендъл е запален футболист и членува в “Черноморец”. Също така обича да играе тенис и през пролетта на 1922 г. изгражда първите два тенис корта в Бургас. Те съществуват и до днес под името “Васил Левски”.
Кендъл посреща Фермор, след като е ял пастърма
Факт, който няма как да остане скрит заради издайническата миризма на чесън. Двамата отиват на лов за глигани, но след това Фермор се разболява от малария и прекарва следващите дни на легло. Малко след като здравето на Фермор позакрепва Кендал му дава докладите на “Форин Офис” за Балканите и пътешественикът научава доста неща за Румъния, Унгария, България, Гърция и Албания.
Фермор пише дълги писма до близките и приятелите си. Следващия му паричен превод пристига на 23 декември и Фермор напуска Бургас в деня след Коледа. Той се опитва да намери кораб, който да го закара до Истанбул, но след като не успява, е принуден да хване влак до Нова Загора. Оттам, след една на местната гара, прекарана в четене на Едгар Уолъс, Патрик Лий Фермор хваща влак за Свиленград.
В ранните часове на 31 декември 1934 г., след година и 21 дни и след като преминава през 7 страни и изминава хиляди километра,
Фермор пристига в Истанбул. Крайната цел е достигната
След Истанбул Фермор ще прекара известно време в манастирите на Света Гора и ще се влюби в Гърция. И то дотолкова, че някои ще започнат да го смятат за хеленофил от ранга на Байрон.
Десетилетия по-късно Фермор ще опише пътешествието си от Ротердам до Истанбул в класическата трилогия пътеписи “A Time of Gifts” (1977), “Between the Woods and the Water” (1986) и “The Broken Road: Travels from The Iron Gates to Mount Athos” (2013). Те ще вдъхновят тълпа от последователи, които тръгват по стъпките на Фермор. Повечето локации, описани в тези три книги са известни.
Единствено пещерата между Варна и Бургас, в която Фермор се приютява след като за малко не се удавя в Черно море, остава загадка
Швейцарецът Жан-Марк Митерер, който е приятел на Фермор в последните години от живота му, научава за пещерата от сборника разкази “Words of Mercury” (2004) и също тръгва по следите й. В началото на 2010-а Митерер се свързва с български спелеолози и географи, които го известяват за няколко добре познати пещери. Те са между Каварна и Шабла, на север от Варна и между Созопол и Царево, на юг от Бургас, но никой не знае за пещера между тези две области. Частта на север от Варна може да бъде изключена, защото между 1913 г. и края на Втората световна война тази територия принадлежи на Румъния. Местата на юг от Бургас също отпадат, защото Фермор пътува до Истанбул с влак. Така, че мистериозната пещера трябва да е някъде между Балчик и Бургас.
През юни 2009 г. англичанинът Том Софорд, който поддържа сайта patrickleighfermor.org посещава България и разпитва местните в района на Бяла, Обзор, Баня, Емине и Елените за мистериозната пещера. Възрастните хора знаят няколко пещери наоколо,
но нито една от тях не е тази, в която Патрик Лий Фермор се спасява през далечната 1934 г.
Една от пещерите, посетени от Софорд се намира в местността Черен нос (Караборун), между Бяла и Шкорпиловци. Тя представлява голяма арка, с дължина около 80 метра. Пред нея има езеро, както и малка река, която се влива в морето. Опушените с дим таван и стени на пещерата говорят, че тя може би е използвана от хората през годините. Но като се има предвид голямата отдалеченост на пещерата от морето, е малко вероятно това да е мястото, което Фермор описва в пътеписите си. Изобщо местоположението на пещерата е забележителна енигма, която дори самият Фермор не успява да разреши. Пътешественикът се завръща в България през 1965, както и през 1989 г., но опитите му да открие мистериозната пещера удрят на камък.
“Надпреварата е открита. Онзи, който успее да намери пещерата ще получи почетно място в пантеона на Патрик Лий Фермор. Жан-Марк Митерер ни показа посоката. Дали ще достигнем крайната дестинация?”, пита Том Софорд.
