Утринна молитва
Пол Верлен *
Червена като паст, зората,
през тоя сетен летен ден
е зейнала и в мрачината
просторът е окървавен.
Нощта — мечтателка красива —
бледнее от студа в зори,
на запад в сенките се скрива
и розов ръб едва гори.
Случаен лъч за миг изскача,
огрява росната лъка
и като гола сабя в здрача
се лъсва тихата река.
Със смътен шум сънят се рони
и виждаш в тая утрин ти
мъглица над треви и клони —
въздишка може би — трепти.
Картината ти е позната,
но постоянно се мени.
Едно селце в далечината
изниква. Палят светлини,
макар че се развиделява
и неспокойните лъчи
се хвърлят в тъмната дъбрава.
Ей там звънарната личи
и слънцето едва изгряло
в лемежа блясва като взрив,
и ето — плахи отначало,
сърдити — в тоя час сънлив
крещят петлите настървени —
о, час на залъка с осил,
очи от търкане червени,
кола със старец подранил;
димът над къщите се влачи
и тръгват — тъй ще е докрай —
пак неуморните орачи,
изпращани от бесен лай,
додето в часовете ранни
звънят над този край суров
и хвърлят гневните камбани
към Бога своя богослов.
Превод: Кирил Кадийски
* Пол Верлен е сред основоположниците на символизма. Той един от четиримата най-велики френски поети – заедно с Бодлер, Рембо и Маларме. Животът му е изпълнен с тъмни епизоди, в които са забъркани порядъчни количества алкохол, достатъчно насилие и скандали, любовни афери с мъже и дори 18 месеца в белгийски затвор.
Именно затворът обаче е мястото, което преобръща творческата кариера на Верлен и го превръща в стойностен поет. Едва 29-годишен,
Пол Верлен попада зад стените на градския затвор
на белгийския град Монс. Французинът е осъден след спречкване с любовника си – друг от известните френски символисти – 18-годишния тогава Артюр Рембо.
В килия номер 252 той прекарва точно 555 дни. Това е времето, в което има възможност не само да чете, но и да пише. И то толкова добре, че да се наложи като един от най-великите и известни френски поети.
Пол Верлен си отива в началото на 1896 г., на 51-годишна възраст. Уморен, болен, беден и алкохолизиран. Да му отдадат почит за последен път, на погребението му обаче идват хиляди французи.
