В серия от материали в Lifebites.bg разговаряме за това, което се случва с децата ни в интернет. Доколко световната мрежа е вредна за децата ни? Какви са основните опасности, които ги дебнат? А главните митове, които се разпространяват по отношение на виртуалното пространство? Как да опазим децата от тази злина?
Наш събеседник по темата е Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен Интернет. За него определено може да се каже, че е от хората, които имат възможно най-сериозен поглед върху темата за децата в интернет. Защото заедно с колегите му от 2005 г. насам правят проучвания в тази сфера. Освен това провеждат обучения, разработват образователни материали, консултират всеки, който има въпроси или притеснения, дори приемат сигнали и активно противодействат на случаи на детска онлайн порнография и други видове компютърни посегателства над деца. Центърът членува в международни организации и асоциации за безопасен интернет и си сътрудничи с други подобни организации от цял свят.
Ясно е, че не можем, а и не бива да изолираме децата си от връстниците им. А интернет е основна и важна тема за разговор. “Ако моето дете е там и всички говорят за нещо, за което то няма представа, то ще бъде маргинализирано“. Родителите имат ключова роля в този процес, при който децата се научават сами да се пазят. Не бива изкуствено да им се забранява. А в съответствие със средата, възрастта и интелекта му трябва да се насочва и по своеобразен начин контролира (за добро, разбира се).
В този текст за пореден път даваме думата на Георги Апостолов заради най-важното –
как да опазим децата си в интернет пространството?
Най-важният извод, който се наложи от предишни части на този разговор е, че Интернет е толкова вреден, колкото и печката. И затова е важно просто да реагираме адекватно, с грижа и спокойно да подадем на децата си достатъчно информация, която може да ги предпази от злоупотреби и посегателства.
Какво може да се направи, за да бъдат по-малко уязвими децата ни, когато са в интернет?
Изключително важно е да общуваме с децата на тази тема. Изключително важно е образователната системата да се адаптира към нещата, от които децата имат необходимост. От възможно най-малка възраст трябва да се работи с децата за развитие на дигитални медийни умения.
Да започнеш отрано да играеш с тях, дори да минава през формата на приказката. Да разсъждаваш кои от героите са приказни, кои са реални, кои са фантазни, но дали фантазният герой не ни предава някаква реална информация. Т.е. неща, които децата на тази възраст могат да схванат, но да им заостриш вниманието. А не да ги караш да зазубрят същата тази приказка и после да я възпроизведат – тогава те не включват мисленето.
Махаме 60% от учебното съдържание
започваме работа по този начин с децата и те започват да мислят. И когато влязат в интернет, а казахме, че на 7-8 години те вече са там, да могат да приложат всичките тези умения, за които вече си ги подготвил. Коренно, радикално трябва да се промени цялата система. Междупредметно обучение, премахване на зубренето, активно участие, интерактивна работа с децата постоянно.
Само училището ли трябва да се адаптира към новите условия?
Разбира се, подкрепата трябва да продължи. И тя първо трябва да тръгне от семейството. Огромният проблем с родителите. Масово родителите не разбират, че те и децата им ползват по различен начин интернет. Включително и младите родители, които вече са от дигиталното поколение. Даже и дигиталните родители са влезли на по-късна възраст в интернет, не е бил така развит като социални мрежи, които обединиха всичко, не е бил толкова лесен достъпът до екстремно насилие, порнографско съдържание и т.н.
Секстингът (съвременният начин на флирт) по тяхно време беше почнал да се заражда, но беше рядкост. Преди 10 години 4% от децата между 9 и 17 години казваха и признаваха, че са изпращали полугола или гола снимка в интернет. По нашето изследвание вече над 25% от децата са го правили.
Порнографията вече се смята за нещо нормализирано
Децата попадат от най-ранна възраст на порнография, когато не са били подготвени за това нещо, имаме ранна сексуализация. Имаме случаи на изнасилване на малолетно от малолетно (9-10-годишно момченце насилва 3-4 годишни момиченца). В същото време имаме проблеми със сексуалността при младите хора – проблеми с еректилна дисфункция поради прекомерна употреба на интернет порнография. Нарастват проблемите на младите момичета и жени с фертилността поради ранни и опасни, вредни сексуални практики.
Т.е. много неща са навързани вътре в едно елементарно нещо. Че с тези деца от първия момент, когато му дадеш таблета или телефона, ти трябва да си до него. Трябва да му обясниш, че това е една огромна среда, че там не всичко е истина. Нужно е да направиш (и има достатъчно елементарни начини вече) и да си достатъчно умен да създадеш защитен профил на детето на устройството, което ползва.
Имаме първата и то
страхотна програма за родителски контрол на български език
и то точно за мобилни устройства. Създателите се отказаха от намерението да я продават и я пуснаха абсолютно безплатно. Разбира се, това е добре да се прави докъм 9-10-годишна възраст. Когато детето започне да навлиза в пубертета ти вече трябва да си установил достатъчно доверителни отношения с него, то да е свикнало да общува с теб на тема интернет.
Защото ако родителят не се интересува, а само плаши детето или пък му прави Фейсбук профил и става приятел с този профил, когато детето стане на 10-11-годишна възраст и иска вече лично пространство, то ще си направи друг профил, за който родителят няма да знае. То ще започне да лъже за разни неща. Когато му се случи нещо и то усети, че влиза в опасна зона, то няма да каже никога на родител, най-много да се посъветва с приятели, които бог знае какъв съвет ще му дадат.
А има ли възрастова граница, преди която не е препоръчително влизането на деца в интернет?
Не. Има, разбира се, различни мнения сред психолози, педиатри, психиатри и т.н. Онази част от мненията, които се поддават на паниката, все повече намалява. Миналата година например Американската педиатрична асоциация оттегли препоръките си за екранно време (било то телевизия или някакво друго устройство), които преди това разпространяваше. Те в крайна сметка стигнаха до извода, че не могат да дадат рецепта.
Първо децата се развиват по различен начин. Второ, родителят трябва да следи и да е в крачка с развитието на детето.
Най-важен е балансът – хигиената на ползване
Т.е. поне колкото време прекарва пред екрана, поне толкова трябва да има детето физически активни дейности, с които да се занимава.
Това е рецептата. А иначе какво му позволяваш, какво не му позволяваш, е решение на родителя. Но нека да бъде грамотно и информирано решение. Да знаем какво е програма за родителски контрол, да знаем какви са основните рискове и опасности, не да плашим детето, а да се опитваме да го подготвяме за тези неща с разговор. Да проверяваме как то ползва устройството с интернет. Защото ти не си цял ден вкъщи, но като се прибереш можеш да бръкнеш в историята на браузъра, ако не си сложил друга програма и да видиш. Оттам имаш повод за разговор с него.
Единият от проблемите на скъсването на връзката между поколенията е, че децата и родителите вече не могат да общуват помежду си, защото нямат общ език. Интернет е общият език. Общуването и на тези теми е изключително ценно, защото утре, когато детето попадне в рискова ситуация, то ще бъде склонно да сподели с родител.
В сайта на Центъра за безопасен Интернет можете да намерите още много полезни материали, сред които например наръчника за родители на деца в предучилищна възраст и в начален курс на образование или съвети как да поговорим с децата си за Интернет
