Днес ще ви разкажа за един забележителен българин. Габровецът Пенчо Семов.
От много малък се интересувам от историята на България след Освобождението. Най-характерното за определена епоха са бележитите личности, които я изграждат. Винаги, когато чета биографията на някой от успелите в начинанията си българи в периода 1878-1944 г., откривам огромна благотворителна и социална дейност. Тези хора създават около себе си микро–свят, а всички заедно изграждат и представляват България.
Следосвобожденска България е известна със своите предприемачи, индустриалци и едри земевладелци, чиято продукция е позната далеч извън пределите на родината. Обособяват се цели индустриални центрове, с множество модерно оборудвани фабрики, които не отстъпват по нищо на старите индустриални центрове в Западна Европа. Започва оживена търговия и износ на чудесни български продукти в четирите посоки на света.
Най-големият български индустриален център е Габрово. Различните клиширани сравнения на този български град с други европейски градове, известни с развитите си индустрия и икономика, са многобройни. Пенчо Семов е най-крупният и известен за времето си фабрикант от Габрово. Животът му може да се опише като триединство между “Любов, труд, постоянство”!
Ако завещанията му бяха изпълнени според волята му,
Пенчо Семов щеше да бъде най-големият благотворител
и меценат в България, задминавайки дори прочутите братя Евлоги и Христо Георгиеви.
Пенчо Семов е роден в село Цвятковци, община Габрово. За година на раждане се приема 1873 г., въпреки че има известни спорове по този въпрос. Началните класове на училището Пенчо Семов завършва в родното си село. Не е известно бъдещият търговец да е продължил образованието си. След завършването на пети клас започва да обикаля страната с баща си, който търгува с кожи и вълнени платове. Години след това Пенчо Семов вече има събрани средства и отваря първата си малка фабрика за сапун с бащата на първата си съпруга в Габрово.
Следва повратен момент в живота му, който предполагам, че предопределя бъдещото му отношение към хората и завинаги го превръща във филантроп и дарител за благотворителни каузи. Жена му и двете им деца умират от туберкулоза. Това
огромно лично нещастие
полага основите на щастието на стотици и хиляди българи, които по-късно биват подкрепяни от щедрата ръка на типичния за Третото българско царство предприемач.
През 1905 г. в съдружие с баща си и брат си създават фабриката, която години наред ще бъде един от основните двигатели на промишлената му дейност. Това е фабриката за прежди и вълнен текстил Иван Семов и синове. Оборудвана е с най-модерни машини. Заради тази инвестиция става най-производителната фабрика в бранша. През 30-те години на ХХ век
фабриката достига шеметната продукция за онова време
– от 15 тона плетива на година. Големите печалби от това си начинание Семов инвестира в нови начинания. Отраслите, в които планомерно навлиза, са различни и успехът в тях говори за много развит търговски нюх и усет към правилният момент за инвестиция в определени начинания. Още повече, че Семов няма специализирано образование в тази област.
Прочетете и тази страхотна история: Джеймс Баучер – ирландецът с българско сърце
Сред “новите инвестиции” на Пенчо Семов са търговия с розово масло, тютюнопроизводство, банково и застрахователно дело. През 1917 г. става председател на управителния съвет на габровската текстилна фабрика Успех. Негова собственост е фабрика Вилата. Акционер е в памукотекстилната фабрика Княз Кирил. От 1933 г. до 1935 г. е председател на Българското търговско параходно дружество в град Варна.
Главното, което го определя като голям човеколюбец и човек с отношение към служителите си е фактът, че през цялата си дейност Пенчо Семов изпраща на свои разноски в големите индустриални центрове на Европа българи, които да получат образование като текстилни инженери. Има стотици случаи, в които благородникът по дух е поръчител на работниците си при заеми за закупуване на земя и често им дава пари, за да си построят жилища.
През 20-те и 30-те години на ХХ век Пенчо Семов работи за
оставането на българските капитали в България
и е против инвестициите им в чужбина. С лични средства Семов основава фонд с за борба с туберкулозата, заради което днес болницата за белодробни заболявания в Габрово носи неговото име. Дарява 300 000 долара за строежа на корпусите на Аграрния факултет на Софийския университет, който днес фактически е Аграрният университет в Пловдив. Подпомага и института по заразни и паразитни болести в София.
Известната почивна станция Журналист е дарение на Пенчо Семов към Съюза на журналистите. През 1936 г. дарява на съюза част от чифлика и вилата си във Варна, където е изградена почивната станция. През същата година в България са изградени първите тенис-кортове и зимни пързалки именно със средства на Пенчо Семов и предприемача Иван хаджи Беров.
Пенчо Семов строи пансион и средно училище
за девойки Кораба, в което учат безплатно деца на работници от неговите фабрики. Тази сграда е с уникална архитектура. Представлява кораб с перила и палуба, който сякаш е акостирал на склона на един хълм в местността Клисурката до Габрово, в близост до четириетажната му вила.
Човеколюбецът Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 г. Наследството, което оставя, се оценява на над 9 млн. тогавашни долара. Повечето от средствата и фабриките са национализирани от новата власт. Съвсем малка част от градежите и капиталите му се използват след смъртта му, както той е завещал приживе.
Високият пример, който Пенчо Семов ни е завещал, е достоен за следване. Хубаво ще е повече българи да заделят по малко от средствата си за благородни цели и подпомагане на талантливи сънародници. Само, когато всеки от нас има отношение към просперитета на нацията, България ще бъде добро място за живот и развитие.
