Днес вече не се срещат мъже като Пърси Фосет, мисля си на финала на кино-литературния фестивал CineLibri, благодарение на който екранизацията на Изгубеният град Z най-сетне стана факт и у нас. За да се убедим, че устремът, куражът, издръжливостта са едно на ръка. Но не само заради тях английският изследовател, топограф и археолог остава в историята. Онова, заради което животът му, а и загадъчната му смърт, продължават да ни вълнуват, са откритията. Във времена, в които все още е имало бели петна върху световната карта!
Сега, ако не беше Космосът, можеше спокойно да заявим, че пред нас не е останала неизследвана територия. Преди век и половина, когато
Пърси Фосет е оставял дирята си
този Космос е бил още на Земята. На места като Южна Америка, с нейните пълноводни реки и девствени джунгли. Днес, когато всеки от нас се разхожда със световната карта в смартфона си, вече нямаме откриватели. Поне не в онзи смисъл, който са влагали сътрудниците на Кралското географско дружество, изпратило Фосет на неговата 4-годишна мисия в Боливия.
Преди да замине, той вече е извървял впечатляващ път. Наследил любовта към пътешествията от баща си – член на Кралското географско дружество. Завършил Кралската военна академия в родното графство Девъншир. И служил в Шри Ланка (тогава наричана Цейлон), където топографира част от острова и среща бъдещата си съпруга – Нина.
Дали я е грабнал с уменията си да конструира яхти (вече си бил направил две), или с географските си познания, не знаем. Но едно е ясно – Нина е притежавала не по-малко сила и устойчивост на характера от своя мъж. Как иначе ще успее да отгледа сама бъдещите им деца, докато Пърси преследва своя изследователски
копнеж по непознати земи
Домът на двамата се намирал на ирландския остров Спайк, където офицерът е назначен на служба след Шри Ланка. Ограниченото пространство, заобиколено от море, потискало Фосет. Затова той с радост приел да замине за Боливия, където в следващите 4 години демаркира спорните гранични участъци с Бразилия и Перу. Спорни – защото говорим за годините на каучуковия бум, превърнал тези земи в притегателен център за мнозина.
Пърси Фосет обаче не е там заради каучуковите плантации. Той е дошъл, за да открива реки, междуречия, притоци. И да плава срещу течението им, обстрелван от индиански стрели, с едничката цел да отиде до извора и да го топографира, за да го направи достояние на света.
Постепенно, докато опознава богатата природа и още по-разнообразните като етнос, бит и култура индиански племена,
Пърси Фосет е запленен от тях
Покрай войнишкия си живот, вече е чувал легенди за тези загадъчни земи – разказвани от търговци, астролози, барабанисти, перачи и дори просяци. Той дълго събира и тълкува индианските легенди, предавани от поколение на поколение от потомците на конкисадорите.
Най-силно го грабва тази за неизвестна индианска цивилизация – изгубен свят някъде по поречието на река Амазонка. Фосет го нарича Z и заради него ще се връща в Латинска Америка отново и отново през следващите 20 години. Въпреки комарите, които оставят тялото му на буци. И въпреки далеч по-опасните обитатели на джунглата, сред които канибалите, а също и най-отровната земя на планетата (в която Пърси Фосет се препъва).
Боливийското правителство е доволно от работата на изследователя. И го изпраща на още няколко мисии – към границата с Парагвай например. Благодарение на работата на Фосет огромни,
почти безлюдни райони
са геодезически заснети и са открити много нови реки и възвишения. Той се натъква и на индиански племена, непознати дотогава на европейците. Дори установява мирни отношения с едно от тях – племето гуарайо.
Вижте още… На път с Хумболт, безстрашния баща на географията
Американският журналист Дейвид Гран, който тръгва по стъпките на Пърси Фосет, успява да възстанови голяма част от преживяванията му в книгата си Изгубеният град Z. От нея научаваме и историята за сприятеляването с индианците гуарайо. Сътрудниците на Пърси не очаквали подобен развой, докато се опитвали да избегнат стрелите на племето. Ала Фосет вдига ръце, размахва във въздуха своята кърпа и доброволно отива в селото на гуарайо. За да се върне след това и да помаха на приятелите си да го последват.
Гран не е единственият автор, насочил поглед към английския авантюрист. Още преди век пламенните речи на Пърси Фосет за откритията в земите на легендарните амазонки вдъхновяват близкия приятел на изследователя –
сър Артър Конан Дойл
за неговия роман Изгубеният свят.
Книгата на Дейвид Гран от 2009 г. обаче е дебютен роман за журналиста. Ако и вие, като мен, не сте я чели, можете да се докоснете до кино интерпретацията ѝ със същото име – Изгубеният град Z. И докато я гледате, припомнете си, че от ролята на Пърси Фосет се отказаха и Бенедикт Къмбърбач, и Брад Пит (чиято компания Plan B е съпродуцент на филма). За да бъде хвърлена ръкавицата на Чарли Хънам.
Финалът – и на лентата, и на живота на Фосет, е предизвестен. И все пак, достатъчно отворен, за да се промуши дозата мистерия, типична за този авантюрист. Който изчезва безследно във вътрешността на Южна Америка при последната си експедиция през 1925 г. Придружаван от своя 21-годишен син – първородния Джак, с добро финансиране от семейство Рокфелер и медиите, както и от Кралското географско дружество, Пърси Фосет никога не е бил по-подготвен при потеглянето си към континента. А пътешествието му – така широко отразявано.
Над 40 милиона читатели
следят изследователя и спътниците му по техния маршрут в очакване приключението да ги отведе до древен град в Амазонската джунгла. И да докаже някогашното съществуване на напреднала цивилизация, изчезнала мистериозно преди стотици години.
Вместо това мистериозно изчезва Фосет. Компасът му е открит няколко години по-късно, без да дава яснота какво се е случило. “Надяваме се да преминем през тази област за няколко дни. Не се страхувай от неуспех“, са последните думи на Пърси до съпругата му Нина.
И макар той да е настоявал, ако не се завърне, да не бъдат пращани хора в джунглата да го търсят (може би за да не последват съдбата му), след изчезването му са предприети 13 експедиции по неговите стъпки.
Смята се, че изследователят и синът му са пленени от враждебни индианци. Ала нито една мисия не намира дори и косвени доказателства за смъртта на Пърси Фосет. Някои ентусиасти обаче откриват, също като него, смъртта си (двойка баща и син са заловени по сходен начин от амазонско племе).
Нина не губи надежда да открие нещо за мъжа си до последния си дъх през 1954 г. Периодично в печата се появяват сензационни твърдения, че в едно или друго племе из Бразилия е видян човек от европейската раса, който живее като индианец и дори е
станал техен вожд
Читателите лесно се улавят за тази и онази непотвърдена история. А само 20 години по-рано са готови да линчуват Пърси Фосет за невероятните му предположения за Z. Някога посрещнати с присмех, тези твърдения са доказани в началото на нашия, ХХI век. Когато археолози откриват невероятна мрежа от древни пътища, мостове и земеделски селища в Амазонската джунгла. Сред тези места е предполаганата от Фосет локация на Z.
През 1991 г. спелеолози успяват да проникнат и в пещери, които се намират в района на Риу Синджу (приток на Амазонка). Възможно е те да са част от подземните градове, създадени от оцелелите жители на Атлантида, които след катастрофата, унищожила техния остров, се прехвърлят на континента.
Легенда, в която вярва и Пърси Фосет. Който, между другото, изчезва тъкмо там – в района на Риу Синджу. Където, според думите на изследователя, живее загадъчно племе светлокожи индианци, което обитава дълбоки пещери и крие входовете им.
Загадките са тема и на любимото му стихотворение – Изследователят, на Ръдиард Киплинг:
„Има нещо скрито. Иди го намери.
Върви и потърси зад обсега на границите.
Нещо е спотаено там и чака те да го откриеш.
Върви!“
