Совите не са това, което са. Перник не е това, което е.
Перник е много повече от ВинкеУО, скакауец и 50 нюанса сиво (блокове, площадки, земя, гледки).
Повече дори от просто неформален квартал на София, постоянна дестинация на преминаващи хора (“Минавал съм край Перник, никога не съм влизал в града…”) и никога крайна спирка и цел за когото и да било, освен по Кукери.
Тук се раждат, живеят, творят, обичат, четат и крачат.
Новите. Градски Легенди…
Смрачава се. Снегът, който се натрупа със скандинавско постоянство, се топи и превръща в кал, а нощем и лед. Все още е зима. Година откак се родиха Градски Легенди. Вечер на литература, изкуство, креативност, младост и усмивки.
По масите са накацали бурканчета от детски пюрета, с миловодно пристегнати гърла от панделки в какви ли не цветове. Дегизирали са се като свещници. Микрофонът също е накипрен. И защо не?
Мизерията ражда креативност.
Както се е родила джаз музиката – от немотия, така и ние без пари, но с пернишки ищах решихме да подарим на града това приключение на ума.
Мястото на срещата е клубче, което е чест пристан на музикални събития, театрални постановки, изложби и други такива.
Приглушено тъмно е, лилавее от осветлението, мирише на пуканки, кафе, запалени свещи, а в другия край на кафето се чуват топките за билярд, които някой удря.
Музиката тази вечер е: Red Hot Chili Peppers и Rammstein.
Напомням ви – това е Перник, това е град и едновременно Спарта. Но тази вечер разговорът е за младите на града. Не само тези на възраст, достойна за завист. Също и такива, които отказват да пораснат и да зарежат мечтите си.
Толкова е пълно, че всичките ни очаквания преливат заедно с хората.
[Прочетете още… Перник и първата електрическа крушка]
Идеята
Градски Легенди е вечер, посветена на литературата. В нея автори четат нещо свое, а между излизанията гарнираме настроението с игри, микролекции (какви са хората, които четат, защо трябва да се чете…). Пишещи хора четат свои творби пред публика. Така литературата става по-достъпна, по-близка и споделена.
Публиката
Ученици, учители, родители, гости на заведението на случаен и неслучаен принцип.
Случайно дочут разговор между момче и момиче.
– Абе Сашо, какво правиш тукА?
– Епа, те неква тъпотия има и реших да гледам.
Типичното пернишко чувство за хумор.
Деца. Има детски рожден ден. Две паралени събития в една вселена.
Сцената
Стара пишеща машина, книги – Чехов, Достоевски, Стайнбек, Шекспир – децата са донесли книги от личните си библиотеки, за да направим малкото бюрце, където тече читателският процес по-арт.
Има постер с мнението на хората за Легендите – разпечатан и закачен.
Четящите
Не твърде обилни откъм количество, желаещите за изява са девойки, а участието на четиримата млади автори, които работят заедно е завоалирано – текстът им се чете от жена. Пишещите са стимулирани и доволни.
Организаторите
“Стремим се всяко издание да бъде самó по себе си уникална смесица от местоположение, времетраене и концепция, като чрез иновации и нестандартни локации на провеждане, привличаме повече млади хора и им показваме ползите от четенето по запомнящ се начин.”
Помощниците
Баджове с печата на мероприятието се поклащат на вратовете на мнозина. Много са желаещите да участват като помагачи. Пише се, довършва се работата по сценария, бонбоните и книгите за наградите се редят. Случва се преобличане, вълнуване, препускане.
В столицата ни отдавна на почит са т. нар. литературни вечери, литературни четения. С почти култов статус. Хубави хора, с мисъл и душа към литературата, един микрофон, настроение, облечени с усмивки и заредени за нещо, което е различно. В Перник винаги е стояла празна тази ниша. Поп културата да навлезе в литературата.
Да превърнем четенето от занимание самотно в занимание за всички.
Как протича събитието
Съвсем не дълго като продължителност, сбито и пълнокръвно, редуват се четящи – понякога авторите четат собствените си творби, понякога, когато авторът е твърде срамежлив – друг прочита неговите мисли. Редува се четене с игри, интелектуални закачки с доза хумор и наградки за публиката, понякога минилекции за ползите от четенето, факти за четенето, музика – красива млада дама свири на пиано.
Литература и четене са съставките, които липсват, за да почистим света
Защото, както казахме на рождения си ден: Добра вечер, приятели. Преди една година в Перник се родиха Легенди. Да, Перник е легенда сам по себе си, но нещо винаги липсваше.
Липсвахме ние.
Хубави хора, които да се събират с други хубави хора. В името на литературата, в името на това да създаваме. Неща, които пишем ние, неща, които искаме да споделим със света, не просто да пазим ревниво за себе си.
Четящият човек е красив човек. Както казва Георги Господинов. Защото той е съзидателен, градящ. Той иска светът да е по-хубаво място за живеене. А какво по-хубаво от това да си напомняме периодично колко важно е да даваме себе си на останалите. Чрез словото и хубавата книга.
Ние вярваме, че четенето ни прави хора. Пишещият човек е четящ човек.
Ние умеем да съчувстваме, да помагаме, да сме добри.
Четящият човек е добър човек. Той не цапа, не руши, не се подиграва, не пренебрегва.
Той просто иска да създава.
Градски легенди е вече на година. И за тази година намерихме съмишеници, нови приятели, нови хоризонти.
Това е проект, който обединява поколенията и почиства душите.
Защото ние искаме да оставим след себе си красота, поводи за размисъл и надежда…
Прочетете още…
