Безценни парчета история. Това съдържа личният архив от спортни снимки на Петър Спасов, които самият той е направил като фоторепортер на легендарния вестник Народен Спорт. Част от тях са предоставени за книгата Гунди – какъвто не го познавате, която излезе на 4 май 2018 г., точно 75 години след рождението на големия спортист.
Петър Спасов и Георги Аспарухов
са част от славната софийска бохема, която превръща вечерите в клуба на журналиста през 60-те години в събития с особен колорит. Двамата се познават добре и вероятно това е една от причините най-хубавите снимки на Гунди да са направени точно от бате Пешо, който днес е на 87 години.
Но това не му пречи нито да шофира уверено в лудия столичен трафик, нито да плува по няколко километра на ден в басейна. А когато говори за фотожурналистиката от златния период на българския спорт е способен да качи своя събеседник в истинска машина на времето…
За съжаление, България губи Георги Аспарухов доста преди телевизията да стане световен феномен, способен да превръща във футболни звезди играчи с далеч по-скромни качества от тези на Гунди. В годините, когато нападателят на Левски и България е в своя зенит, предаванията са с лошо качество, а в нашата социалистическа родина
притежанието на телевизор е истински лукс
Билети за футболни мачове на “сините” и националния отбор се намират трудно и с “връзки”. Както и всички останали дефицитни стоки в онези години. Така за милиони почитатели на великата игра, един от малкото начини да се докоснат до магията на Гунди са страниците на специализирания вестник Народен Спорт.
“Започнах работа като фоторепортер в това легендарно издание през 1958 г. и останах в редакцията до 1994 г.”, разказва Петър Спасов, автор на някои от
най-известните снимки на Аспарухов
За тези десетилетия фотографът има шанса да направи хиляди снимки, някои от които остават за историята. Познава лично голяма част от великите спортисти на България и често сяда на маса с тях.
“Една от интересните ми случки с Гунди се разигра в някогашния Клуб на журналиста – връща се назад в годините бате Пешо. – Там ходех през вечер, за да изпием по някое питие с колеги. Тъкмо се бях върнал от европейско първенство по лека атлетика в Атина и разправях забавна случка от командировката, когато влязоха Гунди и Сашо Костов. Седнаха на нашата маса. Компанията вече се беше развеселила. Обяснявах им как един български колега в Гърция ругаеше от тоалетната, че е хванал запек. Затова обвиняваше мизерните командировъчни. Мъчеше се в клозета и нареждаше:
“Мамицата му мръсна! Мъкнем дисаги с ядене от България. Като байганьовци сме. Храним се със сухоежбина. Ама иначе с тия пет кирливи долара на ден закъде сме?! А и на жената подарък трябва да купувам”.
Това го разправям на Гунди, а той се смее и казва: “А питаш ли ме мене?”.
Аспарухов, който току-що беше спечелил класациите Спортист на годината и Футболист на годината, ми даде интересен пример.
“Абе, какъв №1 съм аз” – вика Гунди. – Ето, Дълга Мара (халфът Георги Георгиев – б.а) отиде да играе в Добруджа. В “Б” група. Дават му 500 лв. заплата и по 10 тона жито на година да си ги продаде. И жена му я назначиха на 500 лв. заплата. Та какъв Спортист №1 съм аз, като моите доходи са четири пъти по-малки от неговите!”
Петър Спасов е на работа и в трагичния ден на
катастрофата, в която загиват Георги Аспарухов и Никола Котков
“Отидохме на Витиня, когато вече всичко беше свършило – спомня си фотографът. – Виждаха се само овъглени останки и дим. Това е един от малкото случаи в моята кариера, когато се върнах от събитие без да съм направил нито един кадър. Прибрахме се в редакцията и главният редактор попита какви снимки имаме. Отговорих му: “Никакви”. Очаквах, че ще ме накаже, но той само замълча”.
Гунди и Котков много бързо се превръщат от любимите футболни звезди на народа в легенди. Истории, свързани с тях, се разказват от уста на уста, някои случки се преувеличават до неузнаваемост. Но това, което не подлежи на никакво съмнение, си остава колекцията от невероятни кадри на Петър Спасов. През годините много от фотосите са крадени от знайни и незнайни вестници, сайтове и агенции.
Но негативите, предоставени за книгата Гунди – какъвто не го познавате, и до днес са в архива на техния автор. За съжаление, Спасов успява да спаси една малка част от
уникалната съкровищница от снимки на Народен Спорт
“Това е голямата ми болка – признава той. – Бяха затрити 1 млн. негативи от спортния архив. Това беше историческа документация в най-чист вид. Редакцията на Спорт беше на стадион Васил Левски. Когато през 90-те години там започна голям ремонт, отидохме с моя главен редактор в Агенцията за младежта и спорта. Търсихме съдействие документацията да бъде съхранена.
В специални метални шкафове имаше 1 млн. негативи. 50 хил. филма с по 36 кадъра на филм! Но те се унищожиха в хаоса около ремонта и нищо не остана от тях. Изчезна завинаги нещо безценно, което няма как да се възстанови”.
За щастие, част от негативите остават в автора на снимките Петър Спасов и той прави необходимото, за да ги запази за поколенията. Снимките на Гунди в този материал са уловени от майстора на обектива и също са част от магията. Онази магия, превърнала блестящия голмайстор в незабравим любимец на България.
