16-годишният играч на Славия ’94 Петър Георгиев отиде на проби в английския Тотнъм. Лично мениджърът на английския гранд Хари Реднап е наблюдавал клипове на родения в София нападател и е останал възхитен от неговата бързина, точен удар и техника. Георгиев ще премине 2-седмични проби и след тях ще стане ясно дали ще продължи да тренира в школата на лондончани.
Тези три изречения се превърнаха в спортна топ новина у нас в един августовски ден преди няколко години. Малко по-късно стана ясно, че
тази новина всъщност не е никаква новина
Защото единственото истинно нещо в текста по-горе е съществуването на човек с такова име.
През 2010 г. Петър Георгиев действително е на 16 години, но не е изгряваща футболна звезда, а възпитаник на столичната немска гимназия, който участва в ученическата лига. Това буквално
направи спортната ни журналистика смешна
и извади на показ някои от основните проблеми в работата ѝ.
5 години по-късно името на младия българин отново се промъкна сред водещите заглавия на няколко наши спортни медии. Поводът този път беше мнимият му трансфер в Нюкасъл. Всъщност Петър наистина живее в този английски град, но не защото играе футбол, а защото учи специалност Медии и комуникации в тамошния университет и работи като редактор Новини в студентския вестник.
“Да, преди 5 години се пошегувах, но скорошната ми работа беше журналистическо разследване, не майтап”, уточнява Петър Георгиев преди да се съгласи на интервю за Lifebites.bg.
Време е да разберете какво е провокирало младия българин
да експериментира с родните медии, какви са изводите му, след като на два пъти успява да ги “изпързаля” и дали подобна шега би имала успех с някое британско издание.
Петър, как човек, който никога не е играл футбол професионално, може да се окаже супер звезда в българските медии?
Без особени усилия. Достатъчно е да имаш въображение и да познаваш целевата си група. От години следя работата на спортните медии в България. Запознат съм в детайли с дискурса и ценностната им система, както и с механизма им за произвеждане на новини. Трансферните спекулации са един от най-солидните източници на импресии в световен мащаб и българските спортни журналисти ги обожават.
Особено когато става въпрос за роден изгряващ футболист, харесан от елитен английски тим, подобно събитие разполага с огромен потенциал да генерира сериозен читателски интерес. Толкова огромен, че явно
замъглява преценката на хора, които би трябвало да са развили имунитет
към измислени истории.
Как ти хрумна идеята да разиграеш тази ситуация? Вдъхнови ли се от някого или просто реши да експериментираш?
Докато бях в Немската, всяка седмица играех с отбора на гимназията в Българската футболна училищна лига (БФУЛ). Покрай тази лига попаднах на история за юноша на Левски, който според медиите беше отишъл на проби в Манчестър Сити. Новината обаче се оказа лъжа. След като бях осъзнал, че спортните журналисти са податливи на подобни измами, бях любопитен да проверя лично дали мога сам да инициирам публикуването на невярна информация.
Не съм се старал особено при съчиняването на атрактивен сценарий
Първият ми имейл през 2010 г. съдържаше едва няколко изречения. Самата ситуация в началото се разигра сама, защото няколко редактори ѝ вдъхнаха живот. Оттам нататък, за мен се оказа изненадващо лесно да диктувам нейното развитие.
Каква беше целта на експеримента ти – изследователска или за забавление?
Преди пет години се забавлявах искрено с тази история. Когато се върна назад, дори не мога да нарека действията си експеримент, защото експериментът обикновено се замисля предварително и има някаква цел. Аз
просто се пошегувах инстинктивно
и без да искам разкрих болезнени нередности в спортната ни журналистика. Тогава нямах нито знанията, нито авторитета да анализирам тези нередности и да ги демонстрирам на българската аудитория.
По-добре е обаче, че тогава не съм бил способен да оценя значението на “трансфера“ си в Тотнъм. Преди няколко дни, когато уж подписах с Нюкасъл, провокацията беше по-добре замислена и имаше изследователска цел. Благодарение на това първоначалните ми проби се превърнаха в цяла кариера, т.е. история с продължение. По този начин информацията стана още по-съблазнителна за публикуване, а експериментът – още по-интересен за отразяване.
Как реагира, когато видя, че „новината” ти се разпространява светкавично, без някой да те потърси за повече информация?
Честно казано, в нито един момент не съм бил шокиран. Да, бях изненадан до известна степен и в двата случая, но от друга страна винаги имах предчувствието, че ще успея в опитите си да бъда представен като професионален футболист. Всъщност само две от петте медии, които опитах да заблудя преди няколко дни, действаха по начин, който изобщо не очаквах. Едната ми благодари за информацията, а другата не я публикува.
Какви са изводите ти от тези две акции?
Навикът е по-силен от разума. Това е първият ми извод. Сигурен съм, че на някои от редакторите, попаднали на имейла ми, поне за момент информацията им се е сторила съмнителна. Но дълбоко вкорененият навик филтрирането на истории да бъде пренебрегвано за пореден път неутрализира всякаква смислена реакция от страна на спортните медии и се оказа пагубен впоследствие.
Българите сме свикнали да критикуваме медиите главно във връзка с интересите на техните собственици. Тук обаче проблемът опира до простата некомпетентност на отделни журналисти. От една страна,
българската медийна среда превърна copy-paste практиката от частен случай в жив организъм
От друга, повечето спортни журналисти (а и не само) са готови на всичко в името на импресиите, за да си осигурят допълнително финансиране чрез реклами. Интегритетът и моралните ценности на тази професия са ежедневно потъпквани като приоритети чрез навици като подвеждащите заглавия, препечатването без източници и липсата на желание за качествена работа.
Тук идва и вторият ми извод. Ленивост е обхванала голяма част от журналистическото общество. Тази ленивост може да бъде победена само ако аудиторията на това общество го провокира. От аудиторията зависи качеството на новините, които получава. Бдителният читател или зрител притежава най-голямата сила да накара една медия да бъде по-внимателна. Така че, ако някое издание ни разочарова, или трябва да предложим градивна критика, или да спрем да го четем.
Възможно ли е подобно нещо да се случи в някоя британска медия?
Да заблудиш сериозните британски медии по толкова елементарен начин е невъзможно. Когато става въпрос за имейл от съмнителен адрес със съмнителна информация, той ще бъде подминат моментално. На мен лично вече няколко пъти ми отнема седмици да се свържа с издания като Гардиън и Индипендънт, за да им предложа сериозна история.
Миналата година обаче фен на Арсенал успя да подведе
няколко таблоида с по-сложна стратегия. Той изфабрикува снимка на цяла уеб-страница от сайта на Барселона, на която фалшива статия съобщаваше, че испанският клуб и Арсенал са се разбрали за трансфера на Алексис Санчес.
Журналисти публикуваха историята, като си помислиха, че от сайта на Барселона без да искат са пуснали информацията и след това са я свалили. Впоследствие обаче самият трансфер наистина стана факт, а и в случая говорим за истински футболист, към когото имаше истински интерес.
Учиш и работиш в Нюкасъл. Планираш ли да се завърнеш в България или да си потърсиш работа като журналист у нас?
Плановете пред мен в момента са поне седем и се надявам един от тях да сработи. С удоволствие бих работил в България. Може би футболната ми кариера ще ме амбицира още повече да поема в тази посока.
