Петльовден: Денят на Кръвния данък

Петльовден е един от най-важните дни в годината във варненското село Голица. Подготовката за празника, честван на 2-ри февруари, започва ден по-рано. На самия празник жителите на селото се пременят в народни носии и по традиция разхождат петел по улиците. След това обезглавяват пернатото и с кръвта му напръскват портите на къщите, където има мъжка рожба. Части от сварения петел заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве.

Откъде тръгва традицията на Петльовден?

Връщаме ви векове назад. Когато, смазана и унизена, България е навела глава в хомота на турското робство. Опиянен в своето могъщество, османският завоевател султан Баязид I продължава да бъде жаден за кръв. И то не само на бойното поле. Баязид смуче живителните сили на победените народи с данък, наречен девширме. Въвежда го в края на XIV век.

Според султанската повеля най-здравите български момчета се взимат насила от дома им. Отнема им се християнската вяра, правят ги мюсюлмани. След това ги превръщат в еничари – военна част в империята, известна със своята жестокост…

Прочетете още… Какво не знаем за еничарите

“Преданието разказва как турските хайки минават да събират девширме на 2-ри февруари – обяснява за деня Катя Неделчева, библиотекар в народно читалище Христо Ботев в село Голица. – Тогава се чества денят на Свети Евтимий, празнуван и в годините на робството. Идват и в нашето село, но тогава се случва нещо невиждано.

Турците се опитват да вземат единствена мъжка рожба на младо семейство, но майката изскача пред въоръжените войници и ги вкаменява с думите:

– С тия две ръце ще заколям собственото си дете, но на чужда вяра няма да го дам!
– Убий го – отвръща предводителят на аскера. – Отивам да взема другите деца от селото. Като се върна искам да видя трупа му…

Жената коли младо петле на дръвника. С кръвта му облива главата и тялото на момчето си. Заповядва му да не помръдва от дръвника, иначе турците ще го убият като се върнат. Хайката скоро се връща в къщата и турците остават потресени от чудото невидяно – майка дете да погуби… От този ден нататък такъв данък повече не е бил събиран в Голица.”

След тази случка честването на Свети Евтимий започва да се празнува още по-ревностно от християните в тази част на България. Чества се като празник на мъжката рожба, но особена почит се оказва на възрастните жени. Те имат важна роля в  отглеждането на децата.

“Празнуването на Петльовден наподобява Бабинден”

разказва пред Lifebites.bg Катя Неделчева. – Подготовката започва още предния ден. Специално за празника жените правят “парен” зелник. Вечерта срещу 2 февруари се коли петел на дръвника. Оставят се кървави следи по пътя до вкъщи. Сутринта младите жени пекат пита и сваряват петела.

Обличат най-хубавите си дрехи, като към украшенията си добавят и “колун” – голямо перо от петела. За бабата се взема за подарък къделя бяла вълна, восък и монета. Тя облича премяна специално за празника – дълга аба. Това е черна шаячна дреха, с дължина до полите.

Украсена е с разноцветни гайтани

Бабата се забражда с превеска. Тя представлява забрадка, украсена с копринени конци и ресни по краищата, които се забождали над ушите. Над превеската слага месал – дълга тъкана бяла кърпа, с нашити по нея фигурки, наречени дученца. Те са забодени с кукички на гърба.

На бабата се закичват различни украшения, между които задължително колун. Поливат се ръцете на старата жена да си измие ръцете с вода и босилек. Дават ú подаръците, парче пита, парен зелник и “копан” от петела. След като се съберат всички, се  слага обща вечеря.

Булка, която иска да роди момченце, пуща в бакърче, пълно с вода, монета. Бабата, която държи бакърчето, я мие с тази вода, прекадява я с тамян и я благославя да се сбъдне желанието ú.”

Тези традиции продължават да се спазват и до днес в Голица на 2-ри февруари. И така трябва да бъде. Защото изглежда, че и в съвремието ни българският мъж има нужда от спасяване…

Свети Евтимий пази момчетата Петльовден се празнува от незапомнени времена и като празник за опазване на децата от лоши болести. В Голица хората вярват, че на 2-ри февруари Свети Евтимий ходи по къщите и събира болестите, върлували през годината. Но само ако е бил благоразположен към дадения дом и затова му се прави жертвоприношение. Най-често се коли младо петле. Клането става на дръвника в навечерието на празника. Свети Евтимий минава по дръвниците и където намери прясна кръв прибира болестите и заминава доволен в друга къща. Ако не намерел кръв от заклано петле, разсърдвал се и пущал болестите, най-вече по малките момченца. След като обходел всички домове в селото, нареждал на жена си Евтимя да събуе ледените чехлички, да надене цървулките и да си отпътуват. Това означавало, че зимата е към края си и пролетта наближава. По всяка вероятност празникът е възникнал през езическия период и по-късно е получил християнски черти. По думи на стари хора преди са се раждали повече момичета, които били и по-издръжливи на болести в сравнение с момчетата. Безсилието на майките ги карало да вярват в чудотворни сили и да правят жертвоприношения за опазване на челядта си. Основен поминък на голичани било скотовъдството и затова момчетата в семейството са на истинска почит. Така постепенно възниква култът към мъжкия пол и са създадени специални празници за него.