Финиъс Тейлър Барнъм е не просто първият милионер в шоубизнеса, а негов основоположник. Мечтател още от малък, Фин израства от нищото, за да ни продаде прочутите си мистификации под формата на зрелище – в музея, под купола или на сцената. И за да създаде цирка, да вдъхне нов живот на театъра и надежда на различните, впрягайки в хипнотизиращите спектакли цялото си въображение. Както и неугасващите си амбиции и
предприемачески нюх
Роден в бедно семейство в градче недалеч от Ню Йорк, Финиъс нямал представа за затрудненията у дома. Дядо му все му казвал, че е най-богатото дете в града и че ще наследи най-ценната земя в околността. А когато малкият се примолил най-накрая да я види, дядото го завел до близкото блато и му посочил:
“Ето, това е!”
Приятелите на Фин, които също били дошли с него, избухнали в смях. Самият той също скоро се разсмял. И може би още тогава осъзнал, че е забавно да се оставиш да те заблудят поне за малко.
Онова, на което бъдещият шоумен никога повече не се оставил обаче, било да разчита на случайността. Неговият порив да изкове сам живота си го тласка към
първото му бизнес начинание
Финиъс започва да продава храна и домашен ликьор на градските събрания и едва 12-годишен печели достатъчно пари, за да си купи добитък. На 21 г. вече притежава малък бизнес покрай основания от самия него седмичен вестник.
На 24, вече семеен, се мести в големия град. В Ню Йорк опитва да припечелва, като отваря магазин за зеленчуци и плодове и като продава библии. Година по-късно среща Джойс Хет – сляпа и полупарализирана робиня, която се представяла за някогашна дойка на първия американски президент Джордж Вашингтон. Твърдение, което я превръщало в 160-годишна жена. И в което Барнъм вижда своя билет към шоубизнеса и към джобовете на гладните за сензации нюйоркчани.
След като купува робинята и доукрасява репертоара ѝ с истории за първите зъбки на малкия Джордж, Барнъм обявява Хет за
най-невероятния куриоз на света
и започва да иска вход за изявите ѝ пред публика. Истината за възрастта ѝ излиза наяве няколко месеца по-късно, след смъртта на Хет.
Барнъм успява да припечели и от това. Организира публична аутопсия на трупа ѝ, присъствието на която струвало по 50 цента. Патологът изчислява, че Хет всъщност е била най-много на 84 години. Ала вече е късно – и за Хет, и за измамената публика, и за самия Барнъм, който завинаги остава запленен от шоубизенса.
Напипал пулса на този нов вид печалба, той купува порутен музей на Бродуей в Манхатън. Изхвърля старите реликви и ги заменя с чудати експонати. Сред тях е и Русалката от Фиджи, която, според твърденията му, била уловена в Тихия океан. В действителност плод на въображението на Барнъм и на изкуството на препаратор, тя била сглобена от горната част на тялото на маймуна и долната – на риба.
Подходът явно работи. В края на 1846 г. музеят регистрира годишно над 400 хиляди посетители. Но успехът тепърва предстои. Идва времето на
живите чудаци на шоубизнеса
Барнъм наема Жосефин Клофулия, станала известна като Брадатата лейди. Славата ѝ нараства покрай дело, заведено срещу Барнъм за измама. Бащата на шоубизнеса трябвало да докаже, че Жосефин не е мъж в рокля.
За целта лекар прегледал Брадатата лейди и потвърдил нейния женски пол, а истината докарала още посетители в музея. Заради което мнозина смятат, че Барнъм сам е дирижирал завеждането на делото.
Той действително е мислел мащабно. И то – далеч отвъд пределите на музея. Негови са думите:
“Без повишение се случва най-ужасното – нищо!”
Следвайки ги, Барнъм се опитва да купи американската част от Ниагарския водопад. Целта му е да го прегради и да събира билети за вход. Което към днешна дата е факт, но реализиран не от него, тъй като щатът Ню Йорк не му дава правата.
Сред другите му мащабни, но неосъществени намерения са купуването на руините на Помпей (не стига до съгласие с италианското правителство) и
родната къща на Шекспир
Нея искал да премести в Ню Йорк! Англия протестира и превръща сградата в национална забележителност. За сметка на това, музеят му в Манхатън върви повече от добре. И за добро или за лошо, разпалва искрата на страстта към мистичното и куриозното. Част от него стават:
- Сиамските близнаци Чанг и Енг – родени всъщност в Китай, но представени като произхождащи от Сиам (днешен Тайланд), те дават на света понятието сиамски близнаци.
- Генералът джудже Том Тъмб – чието истинско име е Чарлз Стратън. Поради здравословен проблем растежът му спира още в ранна възраст и Чарлз израства до едва метър височина. Ролята на генерал му е възложена от Барнъм.
По-късно тя ще бъде възлагана и на други мъже с нисък ръст. А репертоарът дори нараства, включвайки и изяви като Купидон и Наполеон. Том е причината Барнъм да бъде
поканен в Бъкингам
от кралица Виктория, която дори се снима с нисичкия артист. Фотографията обикаля света и славата превръща джуджето в милионер!
- 4-краката жена – Миртъл Корбин става част от трупата на Барнъм едва 13-годишна.
- Татуираният гръцки албанец – роденият в Албания Джордж Константинус твърдял, че е от знатен гръцки род и че е бил отвлечен от китайски татари. Те татуирали цялото му тяло против волята му. Подозренията са, че всъщност това е направено специално заради шоубизнеса.
- Мъжът с кучешко лице – Фьодор Джефтичу, по прякор Джо-Джо, има договор с Барнъм от 16-годишен. Медицинското му състояние било използвано за целите на шоуто, в което Джо-Джо виел и лаел пред публика.
- Мъжът с лице на лъв – със същото заболяване като Фьодор, само че с по-дълги косми, Стивън Бибровски става част от екипа по-късно и получава лъвския прякор.
- Човекът скелет – Айзък Спраг започнал да губи тегло от 12-годишен, въпреки добрия си апетит. Обикновено имал общ скеч с артистите с наднормено тегло, за да бъде по-ярък контрастът между тях.
- Още една жена с брада – Ани Джоунс Елиът е следващата Брадата лейди. Още на 5 г. тя вече имала напълно пораснала брада, мустаци и бакембарди.
Време е за шоу!
Макар да е известен най-вече заради цирка, Барнъм се залавя с него чак когато е 60-годишен. Музеят му вече на два пъти е бил унищожаван от пожар. Но Финиъс не се предава и не зарязва шоубизнеса. През 1881 г., в партньорство с Джеймс Бейли, той създава цирковата програма на Най-великото шоу на Земята. И покрай него става основоположник на първия цирк с три ринга, както и на първия цирк, пътуващ с влак.
Историята ще го запомни и като шоумена, популяризирал операта в Щатите. Точно така – макар да се занимавал със сензации, той се чувствал отговорен и за това, да доближи сънародниците си до културни изживявания като театъра и операта. Което му се отдава, благодарение на шведската оперна певица Джени Линд. Популярна в Европа, но непозната в САЩ, Барнъм я прави известна още преди стъпването ѝ на американска земя, провъзгласявайки я за Шведския славей.
Сопраното се сдобива с мигновена звездна слава, а освен бизнес, с Барнъм я свързва и трудният ѝ старт в живота, както и взаимното им възхищение заради успехите на другия. Слуховете, приписващи им нещо повече от бизнес отношения обаче, са силно преувеличени. Финиъс все още е щастливо женен за своята първа съпруга Чарити (след смъртта ѝ ще мине под венчило още веднъж, но не с Линд).
Следващата си цел – театъра, той финансира с приходите от оперното турне на Шведския славей. Желанието на Барнъм е
да промени обществените нагласи
към театралния салон, приеман тогава за долнопробно изкуство. Предприемачът искал да го превърне в място за развлечение на средната класа, където тя да се забавлява, но и образова. И ето че скоро открива най-голямата и модерна за времето си театрална зала в Ню Йорк – The Moral Lecture Room!
Интересна е и следата, която Финиъс оставя в историята по отношение на защитата на животните. Неговият цирк, разбира се, го среща с най-екзотичните от тях. Все пак, Барнъм вкарва един от първите слонове в цирка – Джъмбо (заради името му днес американци и англичани наричат така продуктите с големи размери).
Бащата на шоубизнеса
купува Джъмбо от Лондонската зоологическа градина и веднага го включва в програмата на цирка си. Но най-запомнящото се изпълнение на животното е извън арената. През 1883 г., при откриването на Бруклинския мост, Джъмбо повежда парад от 21 слона и 17 камили, които прекосяват и изтестват успешно здравината на съоръжението, свързващо Манхатън и Бруклин.
Известният слон е и поредното доказателство за предприемчивостта на Барнъм, който печели от Джъмбо дори след смъртта на животното. Като го препарира и излага на показ в своя цирк!
Нека това не ви оставя с впечатлението, че Финиъс се е интересувал само от приходите, които питомниците му носели. Той е полагал наистина добри грижи за тях. В което се убеждава и Хенри Берг, основател на Американското общество
за защита на животните
Силно разтревожен за обитателите на цирка, Берг често пише писма до Барнъм с препоръки (да не хранят например змиите с живи зайци) и обвинения (че прескачащите огнен кръг коне могат да се подпалят).
Барнъм, който бил далеч по-запознат с правилните грижи за екзотичните животни, знаел, че змиите няма да изядат дажбата си, ако тя е предварително умъртвена. И че пламъците, използвани на арената, са безопасни – демонстрира го лично на едно представление, минавайки през огъня, пред Берг и привиканата от него полиция.
Ала въпреки че трябвало да се защитава, Барнъм бил сред малкото, които се отнасяли с уважение към тревогите на Берг. Осъзнавал, че все още живеят във времена, в които защитата на животните е екзотика, не по-малка от неговите чудаци. И че ако иска да промени това, трябва да помогне на недолюбвания Берг
да подобри репутацията си
А в последното, както вече знаем, бащата на шоубизнеса особено много го бивало. Така въпреки, или вероятно поради, първоначалните сблъсъци помежду си, Барнъм и Берг заформят едно необичайно приятелство. И тъкмо то позволява на движението на Хенри постепенно да набере привърженици.
Иронията е в това, че миналата година, след близо 150 години на сцената, емблематичният цирк на Барнъм спусна завесата си за последно. Официалната причина гласи: финансови затруднения. Но те всъщност са резултат от забраната за използване на дресирани слонове в представлението, наложена от защитници на животните през 2015 г.
Барнъм, разбира се, не доживява този исторически обрат. Подобно на първата си атракция в шоубизнеса, и той умира на 80 г. В последните му години неговият основен бизнес е… самият той. Предприемачът пише своята автобиография, превърнала се в бестселър, и изнася лекции в САЩ и Европа.
Последният куриоз
свързан с него, е кино мюзикълът Най-великият шоумен. Макар голяма част от сюжета му да не отговаря съвсем на истината и филмът да не получи подкрепата на критиците (с изключение на музиката, номинирана за Оскар), зрителското одобрение на историята се оказа впечатляваща (90% в Rotten Tomatoes).
Нещо подобно се случва приживе и на самия Барнъм, когато един от най-лютите театрални критици в Ню Йорк оплюва шоуто му. Но то все пак печели сърцата на публиката. И остава завинаги в историята.
[…] https://www.lifebites.bg/phineas-taylor-barnum/ […]