Виктория Петкова е домашна ученичка, свири на пиано, носителка е на наградата от музикалния конкурс Милчо Петров и още десетки други отличия. Вики е на 15 г., живее в Асеновград и също като приятелката си Теодора Елиянова е част от Националния отбор на България по тенис на маса. Както повечето хоумскулъри в България, тя също е записана в частното американско училище CLASS.
Вики свири на пиано
и тренира тенис на маса от десет години. “Започнах да участвам на конкурси, когато бях на девет. Оттогава съм спечелила две поощрения, една трета награда, девет първи награди и златни медали и пет специални награди от национални и международни конкурси.
Първият ми треньор по тенис ме заведе на състезание, когато бях на седем. С много труд, пот и усилени тренировки през 2016 г. успях да вляза в националния отбор до 15 г. и да представя България на Балканско и Европейско първенство. Заедно с Калина Христова, Ивет Илиева и Мирослава Андронова станахме отборни шампионки на балканското първенство. През тези години участието ми на тези състезания и конкурси не е било поставяно нито един път под въпрос, заради това, че уча вкъщи,” разказва Виктория.
Какво най-много ú харесва в домашното образование?
“Без колебание ще избера свободата и възможността да направя избор. Мога да си съставя гъвкава учебна програма, която да бъде съобразена с останалите ми ангажименти. Мога да замина за един месец някъде да тренирам или няколко седмици да свиря повече, отколкото уча, и след това да наваксам изгубеното учебно време през лятото. мога и да подбера средата и приятелите си на база общи интереси и ценности, а не възраст и учебна паралелка”
– убедено отговаря младото момиче.
Как успява да учи, да тренира тенис и да свири едновременно?
“При мен няма точно типичен учебен ден, поради това, че често пътувам и отсъствам от къщи. Но, когато съм у дома, подреждам програмата си така, че да е съобразена с тренировките и уроците ми по пиано. Като цяло уча между 4 и 6 астрономически часа на ден. През останалото време свиря, тренирам, пътувам и открадвам мъничко свободно време и за себе си”, усмихва се Виктория и бърза да ми разкаже какво са си представяли преди време децата, на които е казвала, че не ходи на училище, а учи вкъщи.
“Когато бях малка, в представите на хората, които бяха чули, че уча вкъщи, изникваха образи как се излежавам в леглото до десет и половина. След това се размотавам вкъщи по цял ден, облечена в пижама, ядяща филия с масло и чубрица и усърдно пропиляваща времето си. Имаше и хора, които мислеха, че в хола има черна дъска с три бели тебешира, в кухнята госпожа мама преподава по бит и техника, а в коридора скачам на въже и имам
часове по физкултура с господин баща ми
И, естествено, единствените излизания навън по широкия, бял свят, са моментите, когато госпожа мама ме праща да изхвърля боклука в най-близкия контейнер. Този тип хора не бяха много, но ги имаше.
През последните няколко години не съм срещала, нито чувала за някой човек, който да мисли по този начин. Срещам много повече любопитство, оптимизъм, както и възхищение, отправено към родителите ми”, признава българската пианистка.
Препорочитам отговорите ú и се чудя как това момиче успява да напъха всичките си дейности в един обикновен ден от 24 часа. И дали наистина Виктория е само на 15 г.!
“Времената са такива днес, че като домашна ученичка бих могла да намеря всичко необходимо, което го има в училище, даже е много вероятно да го получа с по-добро качество. Мога да получа добро образование. мога и да създам необходимите контакти с хората и учителите, които биха могли да ми помогнат да се развивам в насоката, която съм избрала”
– изумява ме 15-годишната девойка.
Добре, питам я аз, няма ли нещо в държавното училище, което да те изкушава?
“Има много неща в системата на образованието, които не одобрявам и не харесвам, и които не бих имала възможност да избегна, ако бях вътре в нея. Сред тях са липсата на морал, лошата култура и безнаказаното насилие. В този ред на мисли, не считам, че има нещо в държавното училище, заради което бих жертвала личната си свобода”, казва Виктория.
А аз няма какво да допълня. Просто се сещам за една стряскаща статистика, която Министерството на образованието и науката обяви в началото на 2017 г. Според тези данни през 2016 г. са регистрирани общо 2270 случая на физически тормоз в училищата на територията на страната ни. Още над 2700 са и случаите на вербален за същия период.
Само преди броени месеци пък шестокласник в Шумен остана без далак след бой в училище. А малко след това моя колежка сподели как месец след началото на учебната година е прибрала първокласника си с болки в корема. Причината – зверски удар от негов съученик.
