Пабло Пикасо: Талант и липса на дисциплина

“Ако съществуваше само една-единствена истина, нямаше да е възможно да се нарисуват стотици картини по една и съща тема.”
Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Клито Руис и Пикасо (Пабло Пикасо)

Цитатът, с който започнахме, е на прочутия творец Пабло Пикасо – една от емблемите на 20 век. А двата реда след цитата са имената му. Всичките все негови си. И това е само едно от онези отличаващи го и впечатляващи неща, които ще останат негова запазена марка.

Пабло Пикасо се ражда на 25 октомври 1881 г. в Малага. Детето не диша, но когато вуйчото духва в лицето му дим от пурата си, малкият се намръщва и издава първия си вик. Още не умее да пише, когато започва да рисува под наставничеството на баща си – преподавател в Училището за изящни изкуства в Малага. През 1891 г. семейството се мести в Ла Коруня, след това в Барселона. Навсякъде, където учи, Пикасо впечатлява преподавателите си с

талант и липса на дисциплина

Това довежда до изгонването му от Кралската академия за живопис, където е записан през 1895 г. Завръща се в Барселона и се отдава на рисуването. Завинаги се освобождава от влиянието на академизма, присъщ на баща му и училищата, в които е учил. И по този повод започва да се подписва с фамилията на майка си – Пикасо.

Атмосферата в Барселона е пропита с духа на модернизма, който допада на младия художник. Заведението Els Quatre Gats (Четирите котки) събира всички “които желаят храна не само за тялото, а и за духа“. Пабло Пикасо е сред редовните посетители заедно със скулптора Хайме Сабартис. По-късно Сабартис ще напише книга, която ще има пръст в създаването на легендата за художника. Именно в Четирите котки Пикасо излага и първите си творби.

Скоро след това заминава за Париж. Следващите няколко години са между Франция и Испания. Живее на Монмартр, води безгрижния живот на парижката бохема, продава няколко картини. Амброаз Волар, търговецът на Сезан и Реноар, излага платната му в своята галерия. От Париж започва и приятелството на Пабло Пикасо с поета Макс Жакоб. През 1902 г. двамата живеят заедно на бул. Волтер в оскъдица, но работят много.

По време на ранния си парижки период Пикасо създава драматични, потискащи платна, в които доминират студените нюанси на синьото. Причината е в това, че на 20-годишна възраст е потресен от самоубийството на приятеля си Карлос Касахемас. В картините от този син период (1901-04) художникът показва света на отхвърлените, нещастните и бедните. Проститутки, бедняци, алкохолици, болнави старци и нещастни жени живеят на платната, за които обаче липсват купувачи (Старият китарист, Селестин). От 1904 г. вече се установява за постоянно в Париж, в митичното си ателие Бато-Лавоар на Монмартър.

Тук Пабло Пикасо среща първата си муза

Фернанда Оливие, в която се влюбва безпаметно. Въпреки финансовите трудности, двамата живеят активно, заобиколени от много приятели, сред които поетите Андре Салмон, Гийом Аполинер, Макс Жакоб, художникът Макс Дерен. Това е времето на неговия розов период (1904-06). В платната му се появяват арлекини, акробати, клоуни. Все повече доминират жизнерадостни цветове, светли оттенъци на розовото.

“Аз рисувам нещата както ги мисля, а не както ги виждам.”

Постепенно Пикасо се отдръпва от класическия, фигуративен начин на представяне на човешкото лице и започва да рисува с въображението си. За кратко изпитва влиянието на африканското изкуство, а по-късно заедно с Жорж Брак, повлияни от Сезан, прокарват пътя на живописта в стил кубизъм.

През 1906 г. работейки върху ритъма и кубичните форми в картината, Пикасо експериментира с деформиране на действителността. Когато я “разрушава”, а след това “възстановява”, резултатът напомня примитивното иберийско и африканско изкуство, както и стила на Матис. Като резултат от тези опити се ражда картината

Госпожиците от Авиньон (1907)

Името ѝ е дадено от Андре Салмон и се отнася до улица Авиньон в Барселона – улицата на публичните домове. Когато Пикасо започва картината, тя е замислена като сцена на съблазън в бордей. Накрая се получава композиция от 5 голи тела и натюрморт. Откъснатите от реалността женски образи са предадени схематично, като примитивни скулптури.

Лицата – приличащи на негърски маски, са показани от различни гледни точки (лицето анфас, носът – профил). Всеки елемент от композицията е съчетание от плоски геометрични форми.

Тази творба е повратна точка в съвременната живопис. Когато я вижда, Жорж Брак казва “все едно ни е заповядал да ядем кълчища и да ги прокарваме, пиейки нефт”. Пикасо създава нови зависимости между формите и вътре в тях. Всеки обект е разделен на плоскости, които създават безкраен брой малки кубове, показващи един и същ предмет едновременно от всички страни (Момиче с мандолина, Човек с китара, Портрет на Амброаз Волар).

След 1907 г. кариерата на твореца тръгва нагоре – картините се продават, цената расте. Пикасо никога повече няма да се сблъска с бедността.

“Едно е да виждаш, съвсем друго е да рисуваш.“

Жените заемат особено място в живота на художника

Всички, обичани от него, са негови музи и модели. След раздялата с Фернанда, втората му приятелка е Марсел Юмбер, която умира от туберколоза. През 1918 г. се жени за балерината Олга Хохлова, която ражда сина му Пол. Няма и 10 години по-късно среща Мари-Терез Валтер, която през 1935 г. му ражда дъщеря – Майа.

През 1936 г. започва връзка с Дора Маар, като поддържа и тази с Мари-Терез. А през 1943-та се появява друга негова любов – Франсоаз Жило, от която са синът му Клод и дъщерята Палома. През 1961 г. се жени за Жаклин Рок, която е негов спътник до края. В платната му те са спящи, къпещи се, богини, предадени със страст и любов.

В творчеството от сюрреалистичния си период (1919-29) Пикасо преминава всякакви граници. Човешкото тяло се превръща в скелет от камък, грациозните къпещи се заемат акробатично разкривени пози, лицето на младата любовница на художника е като мозайка от парченца желязо.

Картините имитират скулптури, скулптурите се състоят от ежедневни предмети, рисунките и гравюрите наподобяват структури и повърхности заради разнообразието от техники (Композиция с ръкавица, Жена в червен фотьойл, Жена с листа). В една от най-късните му творби Целувка (1969) подсъзнанието се разкрива чрез изблика на инстинктите и сексуалната енергия.

Избухването на гражданската война в Испания през 1936 г. е удар за Пикасо. Той преживява тежко трагедията на родината си. Преустановява контактите си със Салвадор Дали, който застава на страната на франкистите. Противник на войната, Пикасо разкрива целия ѝ ужас с оръжието, което притежава – четките. Избран да декорира испанския павилион на изложението в Париж през 1937 г., Пикасо избира за тема

Герника

Герника е град в баската част на Испания. През 1937 г., по време на Гражданската война, става печално известен заради бомбардировките на немската авиация, ангажирана на страната на Франко. Главната цел – заводът за боеприпаси, остава непокътнат, но граждаските и човешки жертви са големи.

Бикът е любим образ на художника и тук е избран да представи образа на войната, която творецът нарича “машина за смилане на човешко месо“. Конят е символ на испанския народ, под краката му – ранен войник. Безформени тела, отворени усти, издаващи сякаш общ вик на ужас, ни потапят в тази трагедия. Това произведение е картина-паметник за жителите на града, изтрит от лицето на земята.

Герника отбелязва началото на политическата му ангажираност, чиято кулминация е  постъпването във Френската комунистическа партия (членува в нея до 1953 г.). През 1940-а Пикасо се включва в движението за мир и това естествено е отразено и в творчеството му – Гълъбът на мира (1949). През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Пикасо живее относително дълъг живот. Умира на 8 април 1973 г. на 91-годишна възраст. За човек може би много. Но за творец от неговия ранг със сигурност крайно недостатъчно време. Художник, скулптор и поет, но най-вече една гениална личност, живяла за и чрез изкуството.

Вижте още за барселонския светец – архитекта Антони Гауди