Лондон. Не просто музика, а рок. И не какъв да е: прогресивен рок, арт рок, хард рок, блус рок, експериментален рок… и някои все още неизобретени понятия, които да ги опишат. Текстове на песни, които са послания. Концерти – звук и светлина в рок версията си. Те са не просто група. Те са вероятно най-влиятелните музиканти, без чието присъствие в историята на мелодиката щеше да зее пропаст. Пинк Флойд.
1965 г. Създават се в годината, в която се раждат Джоан Роулинг, китаристът Слаш, Димитър Воев, Трент Резнър (Nine Inch Nails), Вини Джоунс и се поставя началото на Scorpions.
ПИНК ФЛОЙД
Не просто хора, а:
- Сид Барет (след малко ще прочетете още за него),
- Ник Мейсън (барабанистът и единственият член на групата, който има участие във всички техни продукции),
- Роджър Уотърс (един от основните мислители и дейци на групата, композитор и музикант),
- Ричард Райт (клавир и вокал),
- Дейвид Гилмор (още една знакова фигура, автор на голяма част от хитовете им, китарист и не само).
А сега да прескочим до нашата страна. 6-ти ноември 2015 г. Имахме честта да гледаме Brit Floyd – единствената група и шоу, одобрени от Пинк Флойд, които ни дадоха шанс да видим какви точно са били те в най-зелените си години. Всички заедно, като в доброто старо Пинк Флойд-време.
Озарено от техническо сияние. Беквокалистки, които причиняват настръхване. Почти фантастично музикантско майсторство и звук. Всички опасения “ама това не са истинските Пинк Флойд” напуснаха присъстващите и никога не се завърнаха по местата си вече.
[Вижте още: Ако музикантите бяха художници]
Четвърт милиард продадени записи по света. Такива са Пинк Флойд, които познаваме. Lifebites.bg събра пръскаща се по шевовете компилация с техни вечни песни, които си струва да си припомняме по-често.
1. Learning To Fly
1987 г. Достига първо място в класациите тогава и e плод на копнежите за полет на Гилмор (който всъщност е и пилот), а и като метафора за новите начинания.
Част от сборника Най-доброто на Пинк Флойд.
2. High Hopes
1994 г. Носталгичен поглед към младостта с чудесата, мислите, които не знаят ограничения. Звънът на една камбана, ознаменуваща разделението, амбициите, това, което ни отдалечава един от друг, загубата на мечти. Колко по-наситено е изглеждало всичко в младите ни години. Стръкчето невинност, което вехне.
3. Comfortably Numb
1980 г. Работно заглавие: Докторът. Една от топ разпознаваемите песни на Пинк Флойд. Двете китарни сола са обявени за най-великите на всички времена според Planet Rock и WatchMojo.com.
4. Hey you
1979 г. Дело на вещината на Роджър Уотърс. Смятана за една от най-мистериозните песни на групата. Крайно актуална днес. “Можеш ли да ме усетиш? Би ли ме докоснал? Можеш ли да ми помогнеш?” Жаждата за човешка топлина. Обръщение към всеки един. Тук е и този възистински апел: “Заедно можем да устоим, разделени ще паднем“.
5. Wish You Were Here
1975 г. Отчуждението. Пукнатини в емоционалното, физическото. Има версии, че песента е свързана със Сид Барет и неговата предполагаема шизофрения. Ако реалността е космически кораб, то ти изпадаш от него в голия космос. Чувството от това.
Интересен момент: в 26-ата секунда се чува човек, който кашля. Идеята е да се създаде атмосфера на мъж, слушащ радио.
6. Mother
1979 г. Сякаш тайно записан разговор между майка и син. Текстът:
Мамо, мислиш ли, че те ще пуснат бомбата?
Да се доверя ли на това правителство?
Мамо, наистина ли умирам?
Мама ще направи всичките ти кошмари реалност, тя ще насади всичките си страхове…
Диалог между майка и син, в реално време, анти-родителски образ, противоречивост, актуалност толкова години след написването на песента.
7. Time
1974 г. Спомняте ли си това така популярно едно време шоу Минута е много? А помните ли мелодията, която неизменно ни пускаха всеки път? Това е песента. И докато сме в миналото, позволете да ви разкажа една малка случка от едно село в Северна България.
Група младежи седят под липите и си говорят. Става дума за тази песен. Един започва текста, друг я завършва. Слушам този разговор и недоумявам. Остава ми спомен за цял живот. Кога за последно сте чули някой да рецитира текст на Пинк Флойд, изобщо някой да рецитира нещо?
Времето е течност и не осъзнаваме това преди съвсем да сме го загубили. Смъртието, тленността като понятия. Онова осъзнаване, че животът ти е преполовен. Нещата от живота, които са наши потисници.
8. Shine On You Crazy Diamond
15 септември 1975 г. Посветена на Сид Барет. Помните ли този младеж? Един от създателите на групата. Не само сътворител, но отговорник за текстовете, вокалите, китарите. Бил за кратко в зората на Пинк Флойд, напуска по странно стечение на обстоятелствата – това в което се превръща с времето.
Роджър Уотърс си припомня: “Той стана много странен и това се случи много бързо“. След напускането му всички очакват
изпадане на цялата група
от музикалния небосклон, защото личността и харизмата на Сид са отвъд сравнения по силата си.
Това е песен, която е записана физически, умовете на всички членове на групата по време на записите странстват нейде другаде. В деня на записите в студиото се появява странник без коса, без вежди, възпълен. Всички се чудят кой е той. Чий приятел е.
Оказва се Сид Барет. Някой в студиото избухва във сълзи (Роджър Уотърс), когато осъзнава това. 45 минути по-късно. Колега, приятел, когото не можеш да познаеш. Странното е, че Сид избира да се появи така неочаквано в момент, в който те записват песен именно за него.
Какво мислиш за песента? – питат го.
Звучи ми старичка –казва той…
9. Money
1973 г. Написана в градината на Роджър Уотърс. “Любовта към парите е коренът на всякакво зло и като развиха тази любов, някои … си причиниха много страдания.” (1 Тимотей 6:10). Тази препратка към Новия завет от Библията е перифразирана в песента.
10. Another Brick In The Wall
1979 г. Химнът на анти-учителските настроения, антиконформизма, образователната система като калъп, уеднаквяването и опорочаването на детето като индивидуaлност. Песен-протест. Каквото и да кажем, звучи крайно малко, недостатъчно. Но нека сложим щипка факти.
Обявена за една от най-великите рок песни на авторитетното списание Rolling Stone, награда БАФТА (Британска академия за филмово и телевизионно изкуство). Част от неповторимия филм Стената на Алън Паркър с музиката на групата, както и по сценарий на Роджър Уотърс.
Говорейки за кино, нека завършим с още няколко проекта, които могат да се похвалят с музика на Пинк Флойд като саундтрак:
- The Committee – черно-бял филм ноар (холивудска криминална драма от средата на миналия век) на Питър Сайкс,
- More на Барбет Шрьодер,
- Zabriskie Point на Микеланджело Антониони.
