Недалеч от Флоренция, на по-малко от сто километра в западна посока, се намира Пиза. Чаровен италиански университетски град, който не е така пищен и импозантен, както Рим, Флоренция или Венеция. Но е стар, бил е богат и му личи.
И притежава нещо, което не се среща никъде другаде по света – Наклонената кула. А тя е доста килната! Докато не я видиш, може и да се съмняваш. Но застанеш ли в подножието ѝ откъм наклонената страна, неминуемо си задаваш въпроса дали наистина е достатъчно укрепена и няма да се строполи всеки миг… После изпитваш тайно задоволство, че си успял да стигнеш дотук с фотоапарата си преди неизбежното.
Днес Пиза дължи славата си главно на това странно строително постижение
Но през Средните векове е била велика сила в региона, владееща цялото Тиренско море и поддържаща активни търговски връзки с Ориента. И понеже била богат град, можели да се развиват и били поддържани изкуството и архитектурата. Още преди времето на Ренесанса.
Прочутата Наклонена кула представлява камбанарията на катедралата. Началото на строежа ѝ е през втората половина на 12 век. Естествено, никой не е планирал да стои наклонена на една страна. Трябвало е, като всяка друга камбанария, да стърчи съвсем вертикално. Но скоро след началото на градежа, когато били иззидани едва първите три етажа, тя започва да се накланя. Заради слаба земна основа и грешки във фундирането.
Строежът е спрян за близо един век. Когато е възобновен, строителите започват да променят насоката на кулата и постепенно се опитват да я „изправят“. На практика се получава извивка като на банан с отклонение над 4 метра. Чувала съм коментари на инженери, че в действителност това е един невероятен паметник на глупостта и човешката грешка.
По всички физични закони кулата досега е трябвало да падне
Но учените и инженерите и до днес продължават да водят битки за укрепването ѝ и за радост на всички туристи – засега успяват. Т.е. опитите върху грешките продължават. Макар да е известно, че всяка година наклонът въпреки всичко се увеличава.
Кулата се намира на площад с изключително подходящото име Кампо деи Мираколи или Площад на чудесата. Част е от впечатляващ архитектурен комплекс в романски стил, включващ още Катедралата, Баптистерият (най-големият в Италия) и Кампозанто (едновременно паметник и благородническо гробище).
Комплексът е бил изграждан 300 години и това едва ли би учудило някого, тъй като сградите са импозантни, въздействащи, изключително изпипани. И най-вече – впечатляващо хармонични. През последните няколко века на този площад не са нанасяни почти никакви корекции или довършителни работи. Спокойно може да се каже, че туристите се наслаждават на оригиналната му красота.
Строежът на катедралата започва още в средата на 11 век. Сред майсторите, оставили творенията си в този изключителен храм, са Джовани Пизано, Андреа дел Сарто и Доменико Гирландайо (учител на Микеланджело). Посещението й е безплатно, но срещу билет, който може да се вземе от касата на музея. Малко странна и леко усложнена организация, но няма как.
Когато влизам вътре с малките си момиченца, които тогава са едва на 4, със самото пристъпване още,
буквално замръзваме на местата си
Из храма се разнасят ангелогласни напеви. Солистките на хора имат толкова нежни гласове, че изобщо не се налага да обяснявам на децата кой и какво пее. Те вече са се досетили – трябва да са ангелите. И питат дали пък няма да можем случайно да ги зърнем? Налага се да развенчая заблудата и да им обясня, че всъщност тези наистина ангелски гласове са на живи хора. Само след това можем да продължим разходката си из катедралата.
Скулптурите, фреските, мозайките, витражите – всяко нещо в този храм е майсторски изработено. Впечатляваща е мозайката над хора. Изобразява Христос на трона и е изработена в очевидно византийски стил. Арките пък са заимствали мотиви от арабския стил. Но една от основните забележителности в катедралата е т.нар. Лампа на Галилей.
Големият физик и астроном Галилео Галилей бил роден в Пиза на 15 февруари 1564 г., но семейството му се преместило във Флоренция още, когато бил дете. По-късно се върнал, за да следва в Пизанския университет. Преданията твърдят, че
великият учен направил някои от най-големите си открития по времето, когато бил в родния град и именно в необикновения комплекс на Площада на чудесата
Седейки в катедралата и наблюдавайки полюляванията на голямата лампа, той формулирал Закона за махалото. От върха на Наклонената кула пък хвърлял топки с различна маса и уж така демонстрирал, че времето за падане не зависи от масата на телата.
Без наклона на кулата и името на Галилей обаче Пиза и нейният Кампо деи Мираколи пак биха били впечатляващи, макар и може би не чак толкова популярни. Комплексът на чудния площад все пак е абсолютен шедьовър, а романтичните улички в центъра и руините от римско време, придават на града типична атмосфера, от която си заслужава да бъде вкусено.
