Кой е Юрий Гагарин? Зададох този въпрос на сина ми, а той безпомощно повдигна рамене. Следващият отговор беше блясъкът в очите му, след като научи, че това е името на първия човек, излетял в Космоса.
Пътят на Гагарин до небето
започва от руското село Клушино (напълно унищожено от нацистите по време на Втората световна война). Бъдещият Колумб на Вселената, както го наричат някои, се ражда в семейството на селяни-колхозници: Анна и Алексей Гагарини. И макар да се дипломира като леяр-формовчик, съдбата му отрежда друга мисия. Юрий има да види повече. Много повече от всеки друг.
На 12 април 1961 г., точно в 9 часа и 7 минути московско време той излита от космодрума Байконур на борда на космическия кораб Восток 1 с ракета носител Р-7. Прави една обиколка около Земята, която продължава 108 минути, и се приземява успешно след скок с парашут в Саратовска област.
Какво чака Гагарин след тези 108 минути в Космоса?
Слава, ордени, медали, пътувания и почитатели. Той се превръща в звезда, Герой на Съветския съюз (най-високата награда в тогавашен СССР) и най-мощното пропагандно оръжие на Кремъл.
Десетина дни след полета, в края на април 1961 г., съветският космонавт поема на околосветско турне, което трае около 2 години. Гагарин посещава над 30 страни, обикаля света 3 пъти и се среща с едни от най-известните хора на планетата.
През юли същата година е поканен в Бъкингамския дворец, където го приема лично Елизабет II. Космонавтът е толкова впечатлен от срещата си с 35-годишната кралица, че по време на закуската в негова чест си позволява да докосне коляното ѝ под масата. За да се увери, че е истински човек.
“Като момче от село той познавал кралете и кралиците единствено от приказните истории”, разказва пред писателя Лев Данилкин психологът Владимир Лебедов, работил едно време с Гагарин.
Как реагира Кралицата?
Според това, което пилотът споделил с Лебедов – усмихнала се и продължила да пие напитката си.
Юрий Гагарин се радва на славата и величието си по-малко от 7 години. Макар да е толкова ценен за Кремъл, че оттам да му забраняват участие в други космически мисии, писано му е да си отиде по нелеп начин – в утрото на 27 март 1967 г. Десетилетия след смъртта му Руското военно министерство разсекретява общо 247 документа, свързани с първите полети в открито небе. Сред тях са и заключенията на комисията, която трябва да установи при какви обстоятелства се е разбил самолетът на първия космонавт. Като най-вероятна причина за инцидента в документите е посочена рязка маневра, довела самолета до критична ситуация.
Това е моментът, в който семейството на Гагарин получава неговото прощално писмо. По ирония на съдбата то е писано
два дни преди полета
на 12-ти април, в случай, че не се завърне от него (както се случва с неговия колега Владимир Комаров). Дали наистина редовете са написани от самия Юрий Гагарин, никой не може да потвърди. Факт е, че пилотът е имал навик да си води записки.
Години наред той имал специален ритуал. Всяка сутрин, преди да тръгне на работа, записвал в специален дневник събитията, които са му се случили предния. Вечерта пък засядал над учебниците.
“Правеше домашни и проекти, които бяха необходими за зачотите и изпитите”, казва в свое интервю дъщеря му Галина, която е професор в Руския икономически университет Г. В. Плеханов.
Писмото, което ще прочетете по-долу, е адресирано до съпругата му Валентина и дъщерите му Елена и Галина. То е включено и в книга на руския журналист и изследовател Антон Первушин.
“Здравейте, мои сладки и много обичани Валечка, Леночка и Галочка.
Реших да ви напиша няколко реда, за да споделя радостта и щастието, които изпитвам днес. Днес правителствена комисия реши да съм първият човек, изпратен в Космоса. Ти знаеш, скъпа Валюшка, че съм толкова щастлив. Искам да си щастлива с мен. На обикновен човек е гласувано доверие за такава важна национална задача – да остави следи в Космоса!
Има ли нещо по-голямо, което да си пожелаеш?
Това е история, нова ера!
Вдругиден е полетът. Тогава ти ще вършиш обикновените си занимания. Върху моите плещи лежи такава важна задача. Искаше ми се да прекарам малко време с теб преди това, да поговорим. Уви, ти си далече. Но въпреки това винаги те усещам близо до мен.
Доверявам се напълно на техниката. Няма да се провали. Но ако се случи, човек пада на нивото на земята и си чупи врата. Може би и в този случай ще има някои инциденти. Аз лично не смятам, че това ще се случи. Но ако все пак се случи, ще помоля всички ви и теб, Валюшка, на първо място да не потъвате в тъга. Животът е живот и никой не е застрахован, че няма да бъде блъснат от кола.
Грижи се за нашите момичета, обичай ги така, както аз ги обичам. Моля те, отгледай ги не като мързеливи мамини момичета, а като истински хора, които могат да се справят с всичко, което ще им поднесе животът. Направи ги пълноценна част от новото общество – комунизма. Държавата ще ти помогне да го направиш.
Колкото до твоя личен живот, живей го така,
както сърцето ти казва
– по начин, който чувстваш за правилен. Нямаш никакви задължения към мен и не смятам, че имам право на такива.
Това писмо изглежда твърде мрачно. Не се чувствам така. Надявам се, че никога няма да видиш това писмо и никога няма да се срамувам за този момент на слабост. Но ако нещо се обърка, трябва да знаеш всичко това. Животът ми досега е бил честен и правилен. Служих на хората, макар тази служба да е малка.
Като дете прочетох думите на Варели Чкалов (известен тестов пилот – бел. а.):
“Ако ще бъдеш, бъди първият.”
Е, опитвам се да бъда точно този и ще бъда такъв до края. Искам, Валечка, да посветя моя полет на хората от новото общество, комунизма, от което ще станем част, на нашата велика родина, на нашата наука.
Надявам се, че ще бъдем заедно отново след няколко дни и ще бъдем щастливи. Валечка, моля те, не забравяй моите родители и ако можеш, помагай им. Предай им моите най-големи поздрави и ги помоли за прошка, че ги държах в неведение, но те не трябва да знаят нищо.
Това изглежда ще е всичко. Довиждане, моя мила. Прегръщам ви силно и ви целувам. Вашият татко и Юра. 10 април, 1961 г.
Гагарин”
Много интересно! Благодаря.