Когато прочетете какво представлява работата на днешния ми събеседник, убедена съм, ще възкликнете: Няма такова животно! А именно: смес от администратор, вехтошар, антиквар, педагог, дипломат, научен работник, специалист по строителство и интериор, който всъщност работи в музей. Досещате ли се за каква позиция става дума? Ако не, ще ви разкажа историята на виртуалното си запознанство с този прелюбопитен
българин с възрожденски дух
Преди време случайно попаднах на снимки от пътуване на мой приятел във Фейсбук до Попово. Няма да си кривя душата – изненадах се, че тези кадри бяха заснети именно там. Градче, което не блести на картата на страната с кой знае какви постижения. Но в което, оказа се, се крият страхотни съкровища.
И те, казва един мъдър човек, не са задължително с лъскава опаковка. Съкровищата са ценни не, защото са направени от благороден метал, а защото са уникални. Няма къде да ги видите другаде по света. Носят история и предават знания. И най-важното – тези, които видях на снимките от Попово, са достъпни за всички нас. Кой беше направил възможно
толкова много ценности
да се струпат на място като Попово? Приятелят, в чийто профил бях открила снимките, с готовност ми заразказва… (Историята на пътуването му до този град помолих да опише тук)
“Виновникът за това богатство – каза той – е единственият държавен чиновник, който не се оплаква и може би заради това делата му вървят. В търсенето на антики и истории е безкомпромисен и всеотдаен, дори това да му струва стотици изминати километри, ранно ставане или пари.”
И така, днес в Lifebites.bg ще ви запозная с човек, чиято дейност напълно отговаря на смисъла, закодиран в думата “управленец”. Българин, който умее да печели доверие и за когото работата е не просто служба, а истинска мисия.
Директорът на Общинския музей в Попово – Пламен Събев.
Г-н Събев, представете се с няколко думи на хората, които не Ви познават.
Kореняк поповчанин, завършил история във Великотърновския университет. Работих в музея от 1984 г. до 1997 г., напуснах, за да се занимавам с журналистика и от 2008 г. след конкурс съм директор на музея. Автор съм на редица изследвания върху историята на Попово и Поповско, които са печатани в научни сборници и самостоятелни издания. Зодия Овен, семеен с две деца.
Кои са най-ценните експонати, които могат да се видят в музея в Попово?
Това е много относително, защото ценното за един, не е ценно за друг. Аз не споделям ширещото се сред публиката твърдение, че ценното е задължително от сребро и злато. Много стойностни са притежаваните от нас колекции от антична бронзова пластика, икони, картини, оръжие.
Имаме и превъзходни експонати, които са изложени в експозициите като най-старата матрицата за щампи на икони от края на 16 – началото на 17 в., рицарския меч от кръстоносния поход на Владислав Варненчик от 1444 г., спортни отличия на българина Добри Милков спечелил колоездачните състезания на Русия през 1907 г., документи и облекла на световноизвестната оперна певица Люба Велич и какво ли не.
Част от колекциите ни като тия от стари детски играчки и реквизита от филма Капитан Петко войвода са част от пътуващи изложби и интереса към тях не намалява.
Разказвали са ми, че музеят разполага с много интересни експонати, които са придобити благодарение на Вас. Как успявате да се “снабдявате” с тях и да обогатявате музейната сбирка постоянно?
Ами по-точно е да се каже, че придобити благодарение на щедростта на дарителите ни. Но това е, защото сме спечелили доверието им. А преди това много работа, за да ги открием, да ги убедим, че музеят е добро място за съхранението на паметта както личната, така и общата. И към това трябва да прибавим, че
трябва да си обичаш работата и много търпение
Но формула тук няма. Подходът към спечелването на всеки човек за нашата кауза е индивидуален. Затова ние разказваме историите на много предмети, които са сега в музея, на посетителите и усещам, че това ни помага да печелим нови приятели и дарители.
Посещават ли в днешно време българите музеи?
Музеите в България са различни. От една страна са големи и малки, от друга – такива, които са част от туристическите маршрути и другите, които не са. Това предопределя профила и бройката на посетителите да е много различна. Затова мога да отговоря само за нашия. И бих казал – посещенията при нас се увеличават.
Какви хора идват при Вас?
Ние не сме част от туристическите маршрути. Правим опити да станем, но туроператорските фирми имат свои принципи. Но като казвам, че се работи в тази посока бих посочил реализирането на един голям проект за социализиране на културно наследство, в дейностите по завършването на магистрала „Хемус“ също има раздвижване, което ще промени профила на посетителите ни. Засега както и преди това посетителите ни са местните хора и най-вече учениците.
Ако човек никога не е посещавал Попово, кои са местата в района, които задължително трябва да види?
Музеят и художествената галерия, които са в идеалния център на града;
Късноантичната крепост Ковачевско кале
която е на 6 км от града, в която има изграден информационен център, сега работим и там да уредим археологическа експозиция; Скалният манастир при с. Крепча, където е открит най-старият, известен засега, датиран надпис на кирилица от 921 г.
Манастирът се намира на 22 км. от Попово. В момента извършваме ремонт и ще възстановим музея на беломорците в с. Светлен на 6 км. от града. Търсим финансиране, за да експонираме откритата и проучена от нашия музей тракийска гробница, която е с архитектура без аналог в елинистическия свят. Тя се намира на 9 км от града. Няма да споменавам възрожденските християнски храмове и исторически места.
С какво бихте сравнили работата на директор на музей в България?
Интересен въпрос! Смес от администратор, вехтошар, антиквар, педагог, дипломат, научен работник, специалист по строителство и интериор… Ако си обичаш работата, сместа се оцветява и заприличва на стъклото мурано, красиво е и всеки иска да си го сложи във витринката, да бижуто, с което да се накичи. Инак си като безцветно стъкло, през което мнозина искат да преминат, защото не го виждат.
Как успявате да поддържате музей в провинцията във време, в което много населени места в страната остават без болници?
Музеите се финансират от държавата и засега това е гаранцията. И още нещо – хора, работещи в тях, които
въпреки ниското заплащане
като истински възрожденци пазят и раздават светлина. Мисля си, че в недалечно бъдеще едни от музеите ще останат чисто посетителски центрове, ще посрещат и изпращат, а други ще продължат да събират, съхраняват и популяризират културното ни богатство, и историческата ни памет. Иска ми се нашият да остане сред тях.
A сред проблемите ще откроя законодателството, което затрупва уредниците с бюрокрация и не им оставя време за експедиции, изследвания, публикации; липса на достатъчна площ за съвременни фондохранилища и експозиции; проблемно финансиране на музеите от Общините, макар, че това е законово регламентирано; липса на добре подготвени кадри за музеите. Това като че ли са най-болезнените проблеми…
