Четете заглавието на този текст и вече си мислите, че ще ви занимавам с минимализъм. И сте напълно прави. Минимализъм в начина на живот. Когато по-малко означава повече. По-качествено. По-добро. По-стойностно. По-истинско, нужно и здравословно.
Говоря за общуване, за култура на общуване и хора. За тези, в които обикновено влагаме не само време, но и енергия. Тези
хора, които ни печелят
Печелят уважението и желанието ни да им обръщаме внимание. Не само да се сещаме и да помним рождените им дни, ами да си направим труда да купим картичка или цвете и да ги изненадаме. Без да е било нужно, без да е изискано.
Пиша тези редове с ясното съзнание на човек, който доскоро е мислел точно обратното. Човек, който винаги е бил обграден от ужасно много приятели, познати и хора, в които да влага времето и енергията си. Човек, обожаващ общуването с други. До момента, в който не се преситих на това общуване. В непоносими количества, без подбор, без време за почивка. С мисълта за другия, за неговите чувства, нужди и желания.
Наситих се на купищата приятели, с които да говорим за дъжда навън, за акото на децата, за новата 100-процентово вискозена “находка” от разпродажбата в популярен магазин, за счупения маникюр… или за поредното селфи, направено пред “не си спомням името на тази забележителност, но всички умират да се снимат пред нея”.
С времето и възрастта натрупах умора. От бръщолевене на ненужни думи, от слушане на излишности, от нуждата, която вече не изпитвам, да бъда някъде с някого, за когото спокойно мога да забравя, че съществува. Както и той за мен.
По-малко значи повече
За първи път в живота ми смисълът на тази максима ме удари право в почти 40-годишното ми чело. По-малко, но по-качествено време в разговори с хора, които си заслужават и енергията, и вниманието, и часовете от краткия ми живот. И картичките, и цветята за рождените дни. И изненадите без повод. И глътките споделено кафе, и избърсаните сълзи, и подарените прегръдки. Просто защото знаеш, че така денят и животът стават по-хубави. И това е от нещата, в които си струва да вложиш от себе си.
А да имаш по-малко не е никак лошо. На тази възраст за мен по-малко означава точно това: по-малко натрупана умора, по-малко тежест в душата и главата, по-малко разпиляно време, по-малко драми, излишни мисли и изхабени думи. И повече от това, от което се нуждая действително. Време за истински ценни хора, за стойностни разговори, за така нужна почивка, за това, което всъщност ме прави щастлива. Уж с по-малко, а всъщност с толкова много по-щастлива.
Съгласна съм напълно. Тъкмо някъде към тази възраст разбираш, че малкото значи повече и дори – всичко. Поздравления за мислите, така приятно поднесени!