6-ти май е празник на българската армия и професионален празник на всички военнослужещи. Българската армия съществува от 1879 г. В нея са обединени трите вида войски – сухопътни, военноморски и авиационни. За да отбележим празника подобаващо, решихме да ви припомним едни от
най-големите битки и военни победи на Българската армия
Те показват, че макар и малка, страната ни и нейният народ са способни на големи подвизи.
Битката при Сливница (5 – 7 ноември 1885 г.)
Голямо сражение по време на Сръбско-българска война на граничната западна зона. Сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят, въпреки численото си превъзходство. Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението в началото било 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
България печели Сръбско-Българската война. Тя започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885 г.), обявява война на България.
Водачите на войските на сърбите са опитни генерали, а нашата армия разполага единствено с млади капитани, които трябва да застанат начело. Въпреки липсата на опитни и добре подготвени военни кадри, храна, провизии, униформи и наистина малкия брой войници – България успява да отблъсне, а след това дори напада сръбската армия. Добрата стратегия, която успяват да изградят командирите и всеотдайността на воюващите донасят така важната за нашата страна победа във войната.
„Капитаните побеждават генералите“ е името, с което тази кратка война остава в световната история.
Обсадата на Одрин (1912-1913 г.)
По време на Балканската война, войските от български и сръбски войници се отправят към считаната за непревземаема по това време крепост – Одринската.
За превземането й българите изпращат 120 000 войници, а сърбите 40 000.
В тази военна операция за първи път били използвани самолети и въздушни балони за разузнаване и бомбардиране на противника.
Една от най-мащабните и внушителни битки на българската армия завършва с превземането на Одринската крепост. Шукри паша се предава на ген. Генко Мархолев и смайва света.
Дойранската епопея (1916-1918 г.)
В тази поредица от битки войската ни успешно спира настъплението на вражеските армии – над 330 000 англичани, французи, гърци и сърби. Действието се развива край езерото Дойран.
Решителната битка се провежда през септември 1918 г. В нея Девета Плевенска дивизия начело с ген. Владимир Вазов побеждава категорично своите противници от Съглашението. Те губят 60 000 души и се отказват от по-нататъшни опити за пробив. Българските жертви в тази последна битка са едва 494 души!
Битката при Червената стена (март – май 1917г.)
Тази битка е част от Първата световна война. В нея се сражават Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия срещу силите на Антантата. Целта на френските войски е да отхвърли българските войници от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да достигне до Вардар.
На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по двата върха – кота 1248 и Червената стена. Предупредени от разузнавачи, обаче, българите се окриват в бункери и не дават нито една жертва в последвалия 24-часов дъжд от куршуми. След тримесечна ожесточена битка французите все пак успяват да превземат Червената стена.
Загубата мотивира войниците от Бдинската дивизия и те скоро предприемат контраатака, въоръжени с шест нови батареи от тежки гаубици и огнехвъргачки. Това се случва на 18 май 1917 г.
6000 войници от двата френски полка са обсипани със снарядите на българската армия. Обстрелът продължава 2 часа. Последното оръжие в ръцете на българите са ръчни бомби, с които засипват окопите на противника.
От 6000 войници от френските части оцеляват едва 259 човека. Те се предават и битката приключва с успех за българите.
Битката за Червената стена не протича точно така. Този разказ е малко в стил словоизлиянията на Б. Димитров и се тиражира навсякъде. Битката е много героична наистина, но просто фактологически не е така.