През последните години все повече се огорчавам, когато чета колко овехтяла и неразбираема била книгата Под игото на Иван Вазов. Как днешните ученици не я разбирали, защото била пълна с остарели думи, действието се движело бавно, не отговаряла на съвременния живот и въобще – можеш ли да я сложиш редом до Хари Потър, например. То, ни магия има, ни съспенс (тази дума вече всички я знаем), да не говорим за това, че някак старомодно е да се похвалиш, че
четеш Вазов
когато ни един тийн-влогър не го е препоръчал.
Има и една друга голяма пречка за съвременните деца. Да речем, напънал си се, прочел си го туй под иго, какво си разбрал-недоразбрал, здраве да е, ама нивга (остаряла форма на думата никога) няма да можеш да идеш в близкия мол, да се редиш три часа на опашка за автограф от автора, да си направите едно порядъчно селфи (типична често употребявана чуждица), което да качиш във фейса и да си тръгнеш доволен, облечен в тениска на Айде, ИМ Вазов. А това е проблем, повярвайте ми, като майка на растящи пубертети у дома ви го казвам.
Прекъсната е връзката с реалния живот.
Цялата добавена социална стойност на такъв род книги се губи
И никой не се наема да я възстанови, подобаващо, с дължимото уважение към романа на Вазов. Имаше някакъв опит с “преведеното” под иго, бяха заменени над 6 хил. думи, защото били архаични и неразбираеми за учениците. А някой замисли ли се, че именно този език е част от атмосферата на
времето, което пресъздава романът Под игото
Че няма как да интерпретираш и преразкажеш едно произведение, без да го ампутираш? Ами, то е все едно да се захванат едни художници, че да “преведат” картината на Мона Лиза, за да я направят по-достъпна и разбираема за нашето съвремие.
И екранизация модерна няма на Под игото. Не става да идеш на кино с тайфата и да се похвалиш после, че си гледал последния български блокблъстър. Като споменах киното, няма как да пропусна аналогичното сравнение с един култов филм. Хората от моето поколение, които вече са родители на тийнове, ще ме разберат. Помните Матрицата, излезе преди двадесетина години. За времето си беше
нещо невиждано – буквално
Как да обясня на сина си, че през не толкова далечната 1999 година ние за първи път виждахме камера да се движи така на екрана. Дори и да го разбере, трудно би могъл да го преживее по начина, по който моето поколение се поклони пред матрицата. После филмовата индустрия стъпи на тези революционни новости във визуалните ефекти и сега всеки втори екшън използва технологията Bullet time.
А как да обясня на своите ученици, че книга, писана преди близо 130 години, е била поне толкова революционна за времето си, колкото и Матрицата днес.
Че дотогава не е имало български роман. Че преди Вазов българският език е бил обеднял. И че самият автор е започнал романа си като политически емигрант в Одеса, бил е на 38-40 години, живеел е от бедно по-бедно там. Писал е Под игото, пропит от
тъга и обич към родината
а не с мисълта колко копия ще продаде и дали ще се качи в класацията на 10-те най-яки книжлета за плажа. А някой разказва ли на учениците как се е върнал в България с първата част на романа и се е колебаел дали да го допише и публикува? Защото
патриархът на българската литература също е имал вътрешни терзания и колебания в своя живот
И тогава се случва една от онези съдбовни срещи. В София, след завръщането си, Вазов е посетен от проф. Иван Шишманов, който му отправя предложение да отпечатат романа в новото издание, основано от Министерството на просвещението – Сборник за народни умотворения. Припомням, че Шишманов, основателят на науката филология в България, по онова време е началник на отделение в Министерството на просвещението, а по-късно става министър на народното просвещение. За да разберете правилно и в цялата дълбочина тази среща, перифразирам –
бъдещ министър отива лично при един културен деец и му предлага помощта си, за да се отпечата недописано още произведение
Вазов получава предварителен хонорар. Първите части от Под Игото, публикувани в просветителския сборник, получават ласкави отзиви. Авторът е насърчен от критиката и в съвсем кратък срок дописва романа, ала се появява здравословна пречка. Силни болки в едното око правят писането невъзможно и Вазов диктува продължението на своя брат Борис Вазов. По това време Борис е ученик в гимназията, но след години става известен публицист, общественик и радетел на културата, с голям принос към развитието на българската журналистика. Дали е случайност, че той е писарят на романа?
Не мога да пропусна прелюбопитния факт, че първото самостоятелно издание на Под игото като отделна книга излиза в Англия. Да, точна така – ще мине близо година, докато българския издател Тодор Чипев се сети, че може да издаде романа. За “Чипевото” издание Вазов сяда и преработва наново цялото произведение. Където се налага съкращава и обединява глави, премахва някои художествени моменти, за да тече гладко и логично развитието на действието, доизкусурява детайлите в описанията на обстановката и героите…
След Вазовата редакция, Под игото е като нова усъвършенствана версия
Договорено е книгата да бъде отпечатана на луксозна хартия, с 25 илюстрации от художници като Мърквичка, Антон Митов, Обербауер. Тиражът е 3 хиляди екземпляра. Така започва животът на най-обсъждания българки роман.
Обаче!
През цялото време ме човърка мисълта – дали след стотина години някой ще се сеща за Под игото? А за Иван Минчов Вазов? Да, имаше там един писател, наречен Патриарх на Българската литература. Какво ли пък означаваше патриарх? И дали след век ще я има още литературата или тя ще се окаже твърде непрактично и политически некоректно занимание в бъдещия живот? Както е тръгнало, след време хората може да си общуваме само чрез компютърно-опосредствана комуникационна система, а не с думи… особено пък думи като иго, робство, робия, гнет, ярем, хомот, тегло, теглило, тормоз, товар, бреме, изтезание, бич, владичество…
А дали най-сетне някой ще се осмели да заяви благо и увлекателно, че
Ние Не познаваме Вазов!
Да! Вазов не е само Под игото!
Вазов е епос и любовна лирика в едно. Той има много лица в различните периоди от своя живот – непокорен ученик, беден емигрант, обичан “народен поет”, трескав творец, елегантен мъж с несполучлив брак, министър на образованието, незаменим приятел. Той е любител на естетиката в живота, покровител на млади писатели и поети, домошар, страстен ученик на историята, тъгуващ, ликуващ, пътешественик по воля и неволя, грижовен син и брат, негрижовен съпруг, пушач, радетел на българското слово…
Вазов Е…!
Вижте още… Историята на ген. Владимир Вазов – победителят от Дойран
Обичам ‘ Под Игото’ , разбирам прекрасно какво пише в него и го преживявам всеки път когато препрочитам романа! Не ми е нужен превод! Той е символ на България!