ВРЕМЕ ЗА ПОЕЗИЯ…
Онова време, когато
На тате косите са били все още черни
А мама е ловила пеперуди
За да ги пуска
И е тичала към небето
Не е стигала
А после е редила ябълкови касетки
От съмване до стъмване
А баба е тъкала с кръвта си платове
И е прела
С невидими хурки
Дядо все още се е усмихвал
И е чакал на портата да дойдем
Подаръци не съм искала
Само на подаръци да играем
И блусовете са били любимите ми песни
И съм чакала да ме прегърнат
Дори само за блуса
И съм прикривала пъпки с каквото намеря
С всичко подръка
И пролетите са били по-сладкопойни
Небето – някак по-небесно
И звездите – ми говореха
И ги чувах
Сега не, вече не
И събирах умрели животни, за да ги удостоя с последно внимание в личното ми гробище за домашни любимци
И миришеше при все на лято
И дините течаха по гърлото ми и кървяха в земята
Хората, които все още са били хора, не души
Как газеха кал и ливади
И беряха цветя
И вярваха, че от кайсиите се отслабва
И ни носеха нещо сладичко всяка вечер след работа
Как шумоляха джобовете ни
Как шумоляха трепетите ни
И хлябът без краещници
На дядо мрежата – торба с обезглавени комати
И утрото е било по-наситено и лазурно
Тогава
Както сега
Беше по-човешко, бях повече човек,
Вярвах в безсмъртието на героите
А сега…
Крилата , потопени в нафталин ловят паяжини и знаят
Извън употреба са, извън употреба са
Този 21-ви век не обича криле.
Само отрязаните
