МЪЛЧАНИЕ
Радой Ралин
Ти, момиче, стоиш до прозореца
в третокласното старо купе.
Никой нищо край теб не говори.
Свири влакът със звук притъпен.
Равнината отвънка приижда
безнадеждно обхваната в лед.
Ти всред нея отчетливо виждаш
силуета на своя съсед.
Кой е той?… За къде ли отива?
И защо е така мълчалив?
Обърни се и виж предпазливо:
Той е млад. Той е даже красив.
Тези погледи кратки, бездънни
ти подсказват за южната страна
и за морското изгарящо слънце.
Но нали там е също война?
Ако ти се усмихнеш неволно,
ако само му кимнеш с глава,
това старо купе меланхолно
ще се стопли от нежни слова.
Вън се мръква. И светва в купето.
Силуетът му с твоя се сля.
Вие двамата мълчахте, додето
той си слезна. А теб заболя…
Влакът свирна. Мълчанието страшно
като смърт повсеместна цари,
по-жестоко от бой ръкопашен…
Пищи влакът. И няма искри.
1942 г.
“Единственият различен измежду толкова еднакви хора“
Това казва за него поетът Борис Христов по времето на социализма. Разбира се, тези думи могат да се кажат само за смелото ексцентрично перо Радой Ралин. Всъщност не перо, а направо острие. Което реже с хирургическа точност и вдъхновява поколения наред … да са свободни.
Роден е на 23 април 1922 г. в Сливен като Димитър Стефанов Стоянов. Потеклото му не е най-обикновено. Правнук е на прочутия Таньо Войвода – приятел на Стефан Караджа и сподвижник на Васил Левски. Бащата на Димитър е книжар и печатар, има собствена книжарница. Майка му пък е изключително набожна жена.
Първото му стихотворение е отпечатано, когато е едва на 9-годишна възраст. В края на гимназията публикува и първите си хумористични произведения и анекдоти. След като завършва училище, записва да учи Право в Софийския университет. Още тогава попада
под прицела на полицията и тайните служби
По време на Втората световна война е наблюдаван под кодовото име Философа, защото е засечен да чете леви стихотворения. Освен това списва и редактира нелегален антифашистки бюлетин. По-късно с него ще се занимава и Държавна сигурност, където кодовите му имена са Козела и Злобния. Ясно ви е вече – недолюбван от млад от всяка власт. Истински свободен мъж.
Словото му е винаги точно в целта. Бие право в най-чувствителните за обществото проблеми. Има изключително чувство за справедливост. Пише анекдоти, басни, притчи, пословици, поговорки, работи активно във всички жанрове на сатирата. Създава прочутите си и емблематични думи-хибриди. Превеждан е на 27 езика, включително китайски.
Името му се свързва със създаването на първия български сатиричен театър – Стършеловия през 1953 г. Но и с формацията Джаз фокус, която основава заедно с Милчо Левиев. Изявява се като редактор във вестниците Стършел, Литературен фронт, Литературни новини, Щастливец и др.
След смъртта му на 21 юли 2004 г. площадът пред бившето кино Изток в София е кръстен на негово име. На 24 май 2012 г. там е поставена негова скулптура, дело на приятеля му Георги Чапкънов. На негово име е кръстен още връх на остров Ливингстън.
