Походът По стъпките на Христо Ботев и неговата чета Козлодуй-Околчица е единственият по рода си подобен поход в света. Всяка година стотици туристи минават 120-те километра от Козлодуй до връх Вола пеша. В продължение на 7 дни – от 27 май до 2 юни, участниците в похода спят на палатки, борят се с атмосферните условия и тестват своята издръжливост както физическа, така и психическа.
Вижте
какво сподели за похода Козлодуй-Околчица Георги Павлов
дългогодишен участник и водач на туристически групи в него. Години наред той беше преподавател по география, запален турист и патриот, достоен за уважение и пример на своите ученици.
Предаваме ви неговата лична изповед – запечатана в писмо.
„…27 май 1973 година. Началото на първия ми поход „По стъпките на Христо Ботев и неговата чета“. Единственият по рода си национален и международен туристически поход в Европа и по света!
Ръководител съм на група от 25 души от Френската езикова гимназия във Враца, която също записва първо участие в похода.
А после… Година след година, та чак до 2008-ма, като ръководител, заедно с моите ученици – повече от 1700 участници.
И след 2008 година съм на похода, но без моята група. Тя вече си има други ръководители…
Националният поход „Козлодуй – Околчица“ – По пътя на безсмъртието!
120 километра от тихия, бял Дунав и Козлодуй през равната Златия, Поповото ханче в Бутан и през река Огоста, бистрото изворче в Борован, Милин камък и местността Речка, Ботевата поляна във Веслец, връх Вола, Камарата, падина Йолковица и връх Околчица с внушителния паметник…
Колко време измина от далечната 1876-та!…
…Христо Ботев живя в друго време и затова възрастта му не бива да се измерва с броя на годините. На 20 години той беше национален поет, който можеше да оспорва славата на най-великите. На 25 години стана главен редактор на вестник, член на Българския революционен централен комитет и глава на семейство. А на 28 години той беше вече безсмъртен – личността, без която нацията не можеше. В негово лице България намери не само своя герой, но и своя гений. Онзи шеметен връх на своите вековни усилия, без които свободата е немислима.
Безмилостно към всичко, времето се оказа безсилно да превърне Христо Ботев в икона и днес неговият дух е все така жив, все така реален, все така динамичен, както и някога. Христо Ботев е вечност, която не може да се надживее.
Преди 139 години Ботев и неговите четници се обрекоха на свобода или смърт в името на България. Само след няколко дни ние отново ще тръгнем по неговите стъпки. Козлодуйският бряг още пази спомена за неговата огнена целувка, Йолковица още скърби за него, Околчица пази и възпява славата му.
Трудно е да вървиш по стъпките на Христо Ботев , защото пътят от Козлодуй до Околчица е като пътя на Голготата – труден, трънлив, но и славен. Трудно и недостижимо е да мерим ръст с този титан на мисълта, но сме длъжни да следваме неговия път, белязан от героизъм, дълбока обич към България и саможертва в името на бъдещето.
Пътят на Ботевата чета не е само географско и историческо понятие.
Пътят на тези храбри български момци е път на величието и славата, път за покаяние и славослов.
Нека бъдем достойни за този героичен път, нека носим и запазим в себе си искрата на Ботевия патриотизъм, нека се поклоним пред героизма, саможертвата и подвига!
Нека бъдем достойни наследници на Ботевото родолюбие и слава!
Ние вярваме! Ние ще бъдем!
Ето това за мен е походът Козлодуй – Околчица!
Това внушавах на моите ученици и следовници – истински млади патриоти с Ботевски дух и с Ботевска вяра в живота и в бъдещето!
12.05.2015г.
Град Враца Георги ПАВЛОВ
Благодарим на г-н Павлов за това искрено писмо. Надяваме се неговият дух да се предаде и на вас и да ви направи горди, че сте българи, поне за малко.
Тази година туристическият клуб към Езикова гимназия Йоан Екзарх гр. Враца навърши 45 години.
В училището беше подредена изложба със снимки и спомени от всички участия и членове на клуба, минали през него през годините. В държавен архив – гр. Враца (срещу Регионалната библиотека) жителите и посетителите на града могат да разгледат фотодокументална изложба посветена на мемориален комплекс “Ботев път”.
Благодаря на г-н Павлов, че ме направи член на клуба по туризъм, че ми показа красотата на Българската природа и, че ме научи да се гордея с това, че съм българка!
tova neshto e mnogo xubavo