Пожелай си мъж, който чете и знае

Поискай да ти говори за Казандзакис. Да знае защо точно днес цитираш Бегбеде. И да разбира игрите ти с думи. Естествено, и други неща поискай. Но не се примирявай с липсата на четене. Защото, мъжът, който чете, носи един много по-убедителен сексапил. От онзи, с многото арт за сметка на пошлостта.

Сексапил отвъд евтината еротика

на плиткостта на сюжети като 50 нюанса сиво. И артистизъм като синоним на бохемство ала Фицджералд, рицарство тип Братята с лъвски сърца, неконформизъм в стил Мравките на Вербер и техния бунт. Качества, които се четат в погледа, дори в ръцете да липсва книга.

И моля те, никога, никога не бъркай четенето на книги с това на вестници и онлайн издания. Коментарите във форумите – съжалявам – също не се броят! Ако в главата му не отлежават опитът, майсторството и въображението на световната класика, няма статия или пост на света, които биха могли да закърпят спасителната му мрежа, преди да се строполи

в деветия кръг на посредствеността

Мъжът, който обича книгите, няма нужда от мрежа. Знае, че в Старецът и морето Сантяго убива мерлина с харпун.

Мъжът, който обича да чете, обича и да пише. И може да говори красиво. Не очаквай любовни писма от мъж, който няма сантимент към хартията и мастилото. Нито съобщения, различни от масовото ехо.

Осмислящите живота изречения, спиращите дъха признания и докосващите ума и сърцето чатове се нуждаят от богат речников запас, малко по-високо ниво на граматика и правопис, а също и от усет. Кога да замълчи и кога да каже

точните думи

Или дума – понякога става и само с една, стига да е вълшебна.

Но също и усет като вкус към живота. При това – специален. Почерпен от цялата световна памет, която хартията е успяла да съхрани.

Мъжът, който обича да чете, го има този вкус. Рецепторите му улавят различни неща във времето, но едно не се променя никога – търпелив е. По опашките, спирките, чакалните.

Мъжът, който чете, знае повече. Повече отпреди, повече от теб, повече от другите. Онези, които само си мислят, че знаят наложителното, понеже са изгледали екранизациите на някоя и друга книга, поредното токшоу, поредното предаване на тема световни конспирации. Докато тя, “конспирацията”, е само една:

Хората, които четат книги

винаги ще управляват хората, които гледат телевизия. Логично е да е така. Широките възгледи за живота и представата за това, как е устроен светът, идват с четене. То е обратът, който поставя всички ни на мястото, убеждавайки ни, че невинаги познатото и известното са вярното и необходимото.

Книгите са онази ключалка, през която в стаята ни става все по-светло. И само мъжът, който има ключ за нея, ще може да отвори вратата и да пусне вътре цялата светлина. Да запълни своя (и твоя) ум с най-различни картини, разкази, идеи. С фрагменти от други светове, до които се е докоснал.

Емоции, които не му принадлежат

но са почувствани като собствени. Истински истории, вместо догадки и очаквания.

С тях мъжът, който чете, запълва и разговорите си. Съответно – и твоите, тоест – вашите разговори. Които неусетно продължават с дни. За които си мечтаеш да станат години.

Години, заредени с творчество.

Изобретателност.

Романтика. Спомняш ли си какво значеше тя? Мъжът, който чете, няма нужда от жокери. Той я носи в себе си и с нейна помощ довършва изреченията ти. Защото – изненада – този мъж МОЖЕ да чете мисли!

Това е неговата най-голяма суперсила

– той мисли, преди да съди. Съпреживяването на хартия има този страничен ефект – кара човек да забележи света около себе си. Истории, за които досега не се е сещал. Малко повече разбиране. Малко повече интерес. Щипка цинизъм. Фатализъм също, може би. Но някъде между тях и любов, много любов. Искана като никоя друга и като никъде другаде. Там, в книгите, които четеш, за да не ти липсва.

Вижте още: Писатели, които бихте целунали