В деня, когато всички си пожелаваме нещо за новата година, пожелавам си:
Достатъчно. Не твърде малко, за да не съм тъжна. Не твърде много, за да не съм гузна и разглезена.
Пожелавам си да съм толкова достатъчно здрава и щастлива, че да не забелязвам колко здрава и щастлива съм.
Пожелавам си достатъчно приятели
– не твърда малко, за да не съм самотна, но не и твърде много, за да намирам време за всекиго. Достатъчно хора, от които да уча, на които да помагам, с които да намираме време за напитка, хубава музика и споделени случки. Да се смеем и да плачем, заедно.
Достатъчно работа, за да намирам смисъл и щастие.
Достатъчно време за близките – за целувка в началото на деня, за прегръдка в края му. За добра дума, усмивка, пица и филм в петък вечер.
Достатъчно добри хора в ежедневието, които да мога да зарадвам и усмихна.
Достатъчно слънце – на което да се насладя боса на тревата в градината. Или на някоя пейка в парка, или на любимото ми местенце в кафенето, в което винаги ходя, когато спестя 20 минути от задачки.
Пожелавам си да имам достатъчно
за да мога да давам и на другите.
Пожелавам си по-малко, много по-малко от ненужното, което отнема от енергията и времето. Предмети, хора, емоции.
Пожелавам си достатъчно красота в ежедневието – хубава песен, интересна книга, нова саксия с подправки или засадено цвете в двора.
И достатъчно нови знания, за да не спира да ме изумява, изненадва и вдъхновява човечеството. Защото вдъхновението е заразно. Ако има кой да те вдъхнови да си по-добър, по-изобретателен, съзидателен и по-мил, животът ти придобива не само цвят, но и смисъл.
Пожелавам достатъчно и на вас. Наздраве за Новата година!
