Това със сигурност не е най-високото място на Стария континент. Но е известно като Покрива на Европа.
Нито е най-трудно достъпното. Даже напротив. Относително лесно се стига дотам, макар и на порядъчна цена. Оградено е от изумително красиви високи върхове – от по-високите на континента (около 4000 метра над морското равнище). А компания му правят ледници и ветрове, духащи от всички посоки.
И е връх само по себе си. На човешкия дух, възможности и неизчерпаема енергия
Бернските Алпи в Швейцария. Това е вероятно един от най-впечатляващите райони в страната на сиренето, часовниците и шоколада. Южно от град Интерлакен се намират дълбоки речни долини, оградени от високи планински стени, от които се изливат сякаш безкрайни водопади.
Малки селца – китни, спретнати по швейцарски. Някои от тях – недостъпни за автомобили. Това е една от най-важните зони под специална защита в страната. Район, с който местните жители се гордеят и ревниво пазят. От нова намеса, от прекалено лесен достъп, от безотговорно отношение.
Спираме колата в последното възможно селище, до което стига автомобилен път – Лаутербрунен. Името му означава „множество фонтани“. Селото има малко над 800 жители, но пък са изградени над 2000 паркоместа. Може да звучи абсурдно, но е абсолютно наложително, защото оттам тръгва зъбчатата железница, отвеждаща туристите до свободния от автомобили Венген и до най-известните атракции в района – планинските върхове Айгер (3970 м), Мьонк (4107 м) и Юнгфрау (4158 м) с Покрива на Европа при Юнгфрауйох (3466 м).
Няколко факта, които правят това кътче на Земята уникално:
- Една от най-дълбоките U-образни ледникови долини в света в района на Лаутербрунен. Районът е силно впечатляващ. Както казва английският журналист и писател Дикън Бюс – „сякаш се намираш в учебник по физическа география: стръмни скали по около 1000 метра високи, широка и плоска основа, водопади наподобяващи булчински воал, а реката е твърде малка, за да е в състояние да извае подобна величествена гледка“. Неслучайно там са заснети сцени от множество филми, като един от първите за Джеймс Бонд например.
- В долината има цели 72 високи водопада, като най-впечатляващият от тях Щаубах, се излива точно над Лаутербрунен. Погледнат отстрани, човек има чувството, че пръските му къпят покривите на най-близките къщи. Височината на Щаубах е близо 300 метра – един от най-високите водопади в Европа.
Над Венген, на около час път със зъбчатата железница от Лаутербрунен, се провежда едно от най-престижните състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини. - Едно от най-предизвикателните трасета за алпинисти в света на северната стена на връх Айгер. До 1938 г. останала непокорена, северната страна на върха днес провокира най-добрите катерачи да се конкурират при поставянето на рекорд за най-бързо изкачване на едно определено трасе. Към днешна дата швейцарските първенци в бранша успяват да го изкачат за нечовешките около 2 часа и половина.
Още малко най- факти за Покрива на Европа
- Най-високата железопътна гара в Европа при Юнгфрауйох – точно между двата 4-хилядника Мьонк и Юнгфрау.
- Най-бързият асансьор в Швейцария в комплекса на Юнгфрауйох, който за 27 секунди при скорост 6,3 м/сек изкачва на 108 метра височина и отвежда туристите до панорамната площадка.
- Най-дългият алпийски ледник Алетч – цели 22 километра протежение надолу към по-ниските долини.
- Най-високо разположените магазини за часовници и шоколад в света. Отново в комплекса на Покрива на Европа. При това магазинът за шоколад на швейцарския производител Lindt е открит от самия Роджър Федерер – един от най-великите тенисисти на всички времена, според спортни специалисти.
- Отново на Юнгфрауйох е най-високо поставената пощенска кутия в Швейцария и Европа. А изпратените оттам картички и писма носят печата „Top of Europe“.
СЕВЕРНАТА СТЕНА НА АЙГЕР
За да се стигне до Покрива на Европа, е необходимо да се сменят поне два влака, в най-добрия случай. И при това – зъбчата железница, друго просто няма как да се качи толкова бързо през такъв терен на такава височина при всякакви метеорологични условия. Швейцарците са изключително горди с железопътния си транспорт, а мрежата му е смятана за една от най-добрите и впечатляващите в света. И как не – влаковете в тази страна стигат както до буквално всяко населено място, така и до места, които представляват само и единствено туристически интерес. Но популяризират страната и неминуемо донасят със себе си доста пари.
Първият влак качва туристите на височина малко над 2000 метра над морското равнище до прохода Клайне Шайдег. Място, което само по себе си е впечатляващо заради височината и невероятната близост на магическото трио Айгер, Мьонк и Юнгфрау. А и като се замисли човек, че
преспите в подножието на върховете са си там от стотици, даже хиляди години…
изтръпващо е. На прохода е пълно с туристи, които се изсипват от влаковете, пристигащи от две различни посоки. Повечето слизат там само, за да се качат на следващия влак – за Юнгфрауйох. Ние обаче решаваме да обядваме и да се насладим на хубавото време в необикновената местност, преди да сторим същото.
Изборът ни отчасти се дължи на легендарната известност на северната стена на връх Айгер, която дърпа погледа постоянно, като с мощен магнит. Близо 2000 метра висок отвес – равен, на места съвсем гладък. Част от него практически никога не вижда слънчева светлина. Смята се, че това е едно от големите предизвикателства за алпинистите по света. Не защото е най-високо или най-трудно за преодоляване препятствие, а защото е изключително сложно, за да бъде успешно изпълнено. А и това, което го е направило особено популярно, е… трагедиите, разиграли се на тази стена в опит за покоряването й.