Помниш ли, помниш ли тихия двор…
от Димчо Дебелянов *
Помниш ли, помниш ли тихия двор…
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? —
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? —
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
* Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица като последното – шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Рожденото му име е Динчо като това на неговия дядо – Динчо Дебелян, на когото малкото момче е кръстено. Когато бъдещият поет е едва 9-годишен, баща му умира и този трагичен факт завинаги бележи
невръстния Димчо Дебелянов
както и неговото творчество по-късно. Дебелянов пише първите си стихотворения в прогимназията, които след това изгаря. ворчеството му е силно повлияно и от някои руски и западноевропейски символисти. Той е един от най-ярките представители на модернистичната литература в България, а творчество му се нарежда сред най-големите български литературни върхове.